— Прескъпи учителю — каза Жилбер, — вие знаете, че имам навика да ви оставям да се изкажете докрай. Дори когато грешите, аз имам какво да се поуча не само от една ваша реч, но дори от една ваша дума.
— И къде се излъгах досега, Жилбер? — каза Калиостро. — Дали когато ви предсказах смъртта на Фаврас, на която в решителния момент при все това направих всичко, което можах, за да попреча? Дали когато ви предупредих, че кралят лично плете интриги срещу Мирабо и че Мирабо няма да бъде назначен за министър? Дали когато ви казах, че Робеспиер ще издигне отново ешафода на Чарлз I, а Бонапарт трона на Карл Велики? Що се отнася до това, не бихте могли да ме обвините в грешка, защото времената още не са се сменили и едни от тези неща принадлежат на края на този век, а други на началото на следващия. Обаче днес, скъпи Жилбер, вие знаете по-добре от всекиго другиго, че казвам истината за това, че кралят трябва да бяга утре през нощта, защото вие сте един от агентите, подготвящи това бягство.
— Ако е така — каза Жилбер, — нали не очаквате да го призная?
— А имам ли нужда от признанието ви? Вие добре знаете, че аз не само съм онзи, който е, но и освен това съм онзи, който знае.
— Но ако вие сте онзи, който знае — каза Жилбер, — вие знаете, че кралицата е казала вчера на господин Дьо Монморен по повод на отказа на госпожа Елизабет да присъства на празника Тяло Господне: „Тя не иска да дойде с нас в Сен-Жермен л’Оксероа, тя ме огорчава. Би могла, при все това, заради краля да пожертва убежденията си.“ Обаче ако кралицата отива в неделя с краля на църква в Сен-Жермен л’Оксероа, те няма да тръгнат тази нощ или пък няма да заминат на дълъг път.
— Да — отвърна Калиостро. — Но също така знам, че един голям философ е казал: „Речта е дадена на човека, за да прикрива мислите му276.“ Обаче Бог не е направил толкова голямо изключение да поднесе на човека единствено този така скъпоценен дар.
— Скъпи учителю — каза Жилбер, непрекъснато опитвайки се да остане в тона на шегата, — нали знаете историята за невярващия апостол?
— Който започнал да вярва, когато Христос му показал ръцете, краката и хълбока си277. Е, добре, скъпи мой Жилбер, кралицата, която е свикнала да има всички удобства и която не иска да се лишава от навиците си по време на своето пътуване, въпреки че то не трябва да продължи, ако сметките на господин Дьо Шарни са верни, повече от трийсет и пет или трийсет и шест часа, кралицата е поръчала при Деброс, на улица „Нотр Дам-де-Виктоар“, един очарователен несесер, изцяло от позлатено сребро, който се смята, че е предназначен за нейната сестра, ерцхерцогиня Кристина, управителка на Холандия. Несесерът е бил завършен едва вчера сутринта и вечерта е бил отнесен в Тюйлери — това е за ръцете. Тръгват с една голяма пътна каляска, просторна и удобна, в която лесно се събират шестима души. Тя е била поръчана при Луи, първия майстор колар на „Шан-з-Елизе“, от господин Дьо Шарни, който в този момент е при него и му брои сто двайсет и пет луи, сиреч половината от уговорената сума. Вчера са я изпитали, карайки я да препуска, запрегната с четири пощенски коня, и тя е издържала чудесно изпитанието. Така че докладът, който е направил господин Изидор дьо Шарни, е бил, че е превъзходна — това е за краката. Най-накрая, господин Дьо Монморен, без да знае какво подписва, е подписал тази сутрин един паспорт за госпожа баронеса Дьо Корф, нейните две деца, двете й камериерки, интенданта й и тримата й прислужници. Госпожа Дьо Корф е госпожа Дьо Турзел, гувернантка на кралските деца. Нейните две деца са госпожица принцесата и господин дофинът. Двете й камериерки са кралицата и госпожа Елизабет. Нейният интендант е кралят. Накрая тримата прислужници, които трябва, облечени като куриери, да предшестват и придружават колата, са господин Изидор дьо Шарни, господин Дьо Малден и господин Дьо Валори. Този паспорт е документът, който вие държахте, когато пристигнах, и който сгънахте и скрихте в джоба си, виждайки ме, и който съдържа следните думи:
В името на краля.
Заповядвам да бъде пропускана госпожа баронеса Дьо Корф заедно с двете й деца, една камериерка, един камериер и трима прислужници.
Министърът на външните работи
— Това е за хълбока. Добре ли съм осведомен, скъпи Жилбер?
— Освен едно малко противоречие между думите ви и редакцията на споменатия паспорт.
— Какво противоречие?
— Вие казвате, че кралицата и госпожа Елизабет ще представляват двете камериерки на госпожа Дьо Турзел, а аз виждам в паспорта само една камериерка.
— А, ето какво било! Това е така, защото стигайки в Бонди, госпожа Дьо Турзел, която мисли, че ще пътува чак до Монмеди, ще бъде помолена да слезе. Господин Дьо Шарни, който е предан човек и на когото може да се разчита, ще се качи на нейно място, за да си подава носа през вратичката в случай на нужда и да извади два пистолета от джоба си, ако се наложи. Тогава кралицата ще се превърне в госпожа Дьо Корф и понеже с изключение на принцесата, която впрочем е едното от децата, в колата няма да има друга жена, освен госпожа Елизабет, би било безполезно да вписват в паспорта две камериерки. Сега искате ли други подробности? Може. Подробности не липсват и аз ще ви ги дам. Заминаването трябваше да стане на първи юни. Господин Дьо Буйе много държеше на това. Той дори написа по този повод на краля едно любопитно писмо, в което го приканваше да бърза, предвид това, казва той, че войските се корумпират от ден на ден и че той вече за нищо не отговаря, ако войниците бъдат оставени да положат клетва. Обаче — добави Калиостро със своя насмешлив вид — под тези думи „се корумпират“ е ясно, че трябва да се разбира, че армията, която трябва да избира между една монархия, която цели три века принася в жертва народа на благородничеството и войника на офицера, и една конституция, която прокламира равенство пред закона, тази неблагодарна армия ще предпочете конституцията. Но нито каляската, нито несесерът бяха довършени и е било невъзможно да се тръгне на първи, което е голямо нещастие, предвид това, че след първи армията можа да се корумпира все повече и повече и че войниците се заклеха в конституцията. След което беше решено да се тръгне на осми. Но господин Дьо Буйе получи твърде късно съобщението за тази дата и на свой ред трябваше да отвърне, че няма да бъде готов. Тогава нещата по общо съгласие бяха отложени за дванайсети. Биха предпочели единайсети, но една жена, твърде голям демократ, нещо повече, любовница на господин Дьо Гувион, адютанта на господин Дьо Лафайет — госпожа Дьо Рошрьол, ако искате да знаете името й, — беше дежурна при дофина и се страхуваха да не забележи нещо и да не издаде, както казваше бедният господин Дьо Мирабо, онова гърне, което кралете непрекъснато подгряваха в някой ъгъл на двореца си. На дванайсети кралят се усети, че трябва да изчака шест дни, за да докопа една четвърт от цивилната листа — шест милиона. Чума да го тръшне! Ще се съгласите, скъпи Жилбер, че това си струва да чакаш шест дни! Освен това Леополд, великият майстор на изчакването, този Фабий278 на кралете, най-накрая обеща, че петнайсет хиляди австрийци ще заемат на петнайсети изходите на Арлон. Проклятие! Сам разбирате, че на тези добри крале не им липсва воля, но си имат някои малки работици за довършване. Австрия току-що погълна Лиеж и Брабант и е на път да смели града и провинцията. Обаче Австрия е като змиите боа — докато смила храната си, спи. Екатерина е на път да смачка малкото кралче Густав III, на когото най-накрая пробута едно примирие, за да му даде време да приеме в Екс, в Савоя кралицата на Франция при слизането й от колата. През това време тя ще отхапе каквото може от Турция и ще осмуче костите на Полша. Тя обича костния мозък на лъва, тази достойна императрица. Философска Прусия и човеколюбива Англия са на път да сменят кожата си, за да може едната да се разпростре по бреговете на Рейн, а другата в Северно море. Но бъдете спокоен, кралете са вкусили като конете на Диомед човешко месо и не биха искали да ядат нищо друго, освен ако не смутим вкусното им пиршество. Накратко, заминаването беше прехвърлено за неделя, деветнайсети, в полунощ, после на осемнайсети сутринта беше изпратено ново бързо съобщение, преместващо отпътуването в понеделник, на двайсети, по същото време, сиреч утре през нощта, което ще създаде доста затруднения, като се има предвид, че господин Дьо Буйе вече е разпратил заповедите си до всички свои отряди и ще му се наложи да изпрати нови. Внимавайте, скъпи мой Жилбер, внимавайте, всичко това изморява войниците и дава на населението материал за размишление.
276
Волтер: „[Хората] използват думите само за да замаскират мислите си“ — „Скопеният петел и угоената кокошка“; често максимата е приписвана на Талейран — бел.фр.изд.
278
Фабий, известен с прозвището си Кунктатор (Бавния) — римски консул, победил Ханибал чрез изчакване, през време на което войските на Ханибал се разложили от бездействие. Името му е синоним на умението да се изчакват събитията — бел.прев.