Докато те привършваха с обясненията, господин Дьо Шоазьол помисли, че вижда малка група конници да се приближава в тъмнината и в същото време чу да се вика: „Кой там?“
— Франция! — отвърна един глас.
— Кой полк?
— Драгуните на Господина!
При тези думи отекна пушечен изстрел, изстрелян от един национален гвардеец.
— Хубаво! — каза съвсем тихо господин Дьо Шоазьол на подофицера, който стоеше до него. — Ето го господин Дьо Дамас с неговите драгуни.
И без да чака повече, освобождавайки се от двамата души, които се бяха вкопчили в поводите на коня му и му крещяха, че е негов дълг да се подчинява на общината и да признава само нея, той изкомандва да потеглят в тръс, хвана неподготвени онези, които искаха да го задържат, премина моста и навлезе в осветените улици, гъмжащи от народ.
Приближавайки се към къщата на господин Сос, той видя разпрегнатата кола на краля, а после и един малък площад, където срещу една неугледна къща се бе насъбрало голямо множество хора.
За да не влиза отрядът му в контакт с населението, той се насочи направо към казармата на хусарите, която знаеше къде се намира. Казармата беше празна — той затвори там своите четирийсет хусари. Когато господин Дьо Шоазьол излезе от казармата, двама души, идващи от кметството, го задържаха и го призоваха да се предаде на общината.
Но господин Дьо Шоазьол, който все още беше на един вик разстояние от своите хусари, отпрати тези двама души, казвайки им, че ще се предаде на общината, когато намери време, и нареди на часовоя да не пуска никого.
Двама или трима пазачи на конюшните бяха останали в казармата. Господин Дьо Шоазьол ги разпита и научи от тях, че хусарите, не знаейки какво се е случило с началниците им, бяха последвали буржоата, дошли да ги вземат, и разпръснати из града, пиеха с тях.
При тази новина господин Дьо Шоазьол влезе обратно в казармата. Тя беше убежище за четирийсетте човека, чиито коне бяха изминали повече от двайсет левги през деня. И хората, и конете бяха смазани от умора.
При все това нямаше време за колебание. Господин Дьо Шоазьол започна с това, че направи преглед на пистолетите, дали са заредени. После заяви на немски на хусарите, които, не разбирайки нито дума френски, не бяха разбрали какво става около тях, а именно че са във Варен, че кралят и кралското семейство току-що са арестувани и става въпрос да бъдат изтръгнати от ръцете на онези, които ги държат като пленници, или да умрат.
Речта му беше кратка, но разгорещена. Изглежда тя направи живо впечатление на хусарите. Der Koenig! Die Koenigin!279 повтаряха те с учудване.
Господин Дьо Шоазьол не им остави време да мислят много. Той им нареди да извадят сабите и да се строят по четирима. В едър тръс ги поведе към къщата, където беше видял един пазач, досещайки се, че държат в тази къща краля като пленник.
Там, сред ругатните на националните гвардейци, но без да се безпокои особено, той постави два патрула пред вратата и слезе от коня, за да влезе в къщата.
В мига, когато щеше да премине през прага, той усети да го докосват по рамото.
Обърна се и видя граф Шарл дьо Дамас, чийто глас беше разпознал при отговора на кой там на националните гвардейци. Може би господин Дьо Шоазьол бе разчитал на малко помощ от него.
— А, това сте вие! — каза той. — Хората ви с вас ли са?
— Аз съм сам или почти сам — отвърна господин Дьо Дамас.
— И как така?
— Полкът ми отказа да ме следва и аз съм тук с пет-шест човека.
— Ама че нещастие! Но няма значение, все пак разполагаме и с моите четирийсет хусари, да видим какво можем да направим заедно.
Кралят приемаше една депутация от комуната, водена от господин Сос. Тази депутация идваше да каже на Луи XVI:
— Понеже за жителите на Варен няма съмнение, че кралят е сред тях, те очакват да получат заповедите му.
— Заповедите ми? — отвърна кралят. — Накарайте тогава да приготвят колите ми, за да мога да тръгна.
Не се знае какво щяха да отговорят на това изрично искане общинските делегати, когато се чу галопът от конете на господин Дьо Шоазьол и когато видяха през витрините да се строяват на площада хусарите със саби в ръце. Кралицата потрепери, лъч на радост премина през очите й.