— Мисля, госпожо, че ако все още не е ударил, то скоро ще удари последният час на кралете. Има някакъв лош дух, който тласка монархията към пропастта. И мисля, че ако тя полети в нея, там трябва да я придружат и всички, които са били част от великолепието й.
— Така е — каза Андре. — И когато този ден дойде, повярвайте ми, господине, че ще бъда абсолютно предана.
— О, госпожо — каза Шарни, — толкова пъти сте доказвали тази преданост в миналото, за когото и каквото и да било и аз по-малко от всекиго другиго се съмнявам в тази преданост в бъдеще и може би имам по-голямо основание да се съмнявам в моята, след като за първи път отстъпих пред заповед на кралицата.
— Не ви разбирам, господине — каза Андре.
— Когато пристигнах във Версай, госпожо, получих заповед да се явя веднага пред Нейно величество.
— О! — възкликна Андре, като се усмихна тъжно.
После, след като помълча малко, каза:
— Съвсем просто е — каза тя. — Кралицата, както и вие, вижда бъдещето неясно и мрачно и иска да се обгради от хора, на които винаги може да разчита.
— Лъжете се, госпожо — каза Шарни. — Не за да бъда близо до нея ме повика кралицата, а за да ме отпрати.
— Да ви отпрати! — възкликна Андре и пристъпи към графа. — И защо?
Тя забеляза, че от началото на разговора графът стоеше прав до вратата.
— Извинете — каза тя, като му посочи едно кресло, — не стойте прав, господин графе.
И като каза това, самата тя седна на канапето, на което само допреди малко седеше до Себастиен, защото не можеше повече да се държи.
— Да ви отпрати! — повтори тя радостно, като си помисли, че Шарни и кралицата щяха да бъдат разделени. — И защо?
— За да изпълня една задача в Тюрен при господин граф Д’Артоа и херцог Дьо Бурбон, които напуснаха Франция55.
— И вие приехте?
Шарни впери поглед в Андре.
— Не, госпожо — каза той.
Андре толкова пребледня, че Шарни пристъпи към нея, сякаш за да й помогне. Но при това движение на графа тя събра сили и се съвзе.
— Не? — промълви тя. — Отговорили сте „не“ на заповед на кралицата… Вие, господине?
Последните думи бяха произнесени със съмнение и с учудване.
— Отговорих, госпожо, че считам, че в този момент присъствието ми е по-необходимо в Париж, отколкото в Тюрен. Че всеки би могъл да изпълни задачата, която ми се поставя, и че имам друг брат, пристигнал по същото време от провинцията, за да бъде на заповедите на Нейно величество, и че той е готов да тръгне вместо мен.
— И без съмнение, господине, кралицата е била щастлива да приеме това заместване — извика Андре с горчивина, която не можа да сдържи и която не убягна на Шарни.
— Не, госпожо, напротив. Тъй като този отказ я засегна дълбоко. Щях да съм принуден да тръгна, ако кралят не беше влязъл в този момент и не ме подкрепи.
— Кралят ви подкрепи ли, господине? — усмихна се иронично Андре. — И той ли като вас сметна, че трябва да останете в Тюйлери?… О, колко е добър Негово величество!
Шарни не се ядоса.
— Кралят каза — поде той, — че всъщност брат ми Изидор е много подходящ за тази задача. Още повече, че тъй като идва за пръв път в двора и може би за първи път в Париж, отсъствието му няма да бъде забелязано. И добави, че е много жестоко да се отделям от вас в такъв момент.
— От мен? — извика Андре. — Така ли каза кралят — от мен?
— Повтарям ви неговите думи, госпожо. След като се огледа наоколо, кралят се обърна към мен: „Всъщност къде е графиня Дьо Шарни? — попита той. — Не съм я виждал от вчера вечерта.“ И тъй като въпросът беше зададен на мен, отговорих: „Ваше Величество, имам щастието да виждам госпожа Дьо Шарни толкова рядко, че не мога да ви кажа къде е тя в момента. Но ако Ваше Величество желае да разбере това, нека попита кралицата. Кралицата знае, кралицата ще отговори.“ Настоях, защото видях как кралицата смръщи вежди и разбрах, че нещо се е случило между нея и вас.
Андре слушаше с такова внимание, че дори не помисли да отговори.
Шарни продължи:
— „Ваше Величество — отговори кралицата, — госпожа графиня Дьо Шарни напусна Тюйлери преди час. — Какво? — попита кралят — Графиня Дьо Шарни е напуснала Тюйлери? — Да, господине. — Но ще се върне скоро? — Не вярвам. — Не вярвате ли? — поде кралят. — Каква е била причината да напусне вашата най-добра приятелка, госпожо?… Кралицата се размърда. — Мисля, че е неразположена — каза кралицата. — Несъмнено е била неразположена в съседната на вашата стая, в която я настанихме. Но ние щяхме да й намерим друго жилище, за нея и за графа. Нали така, графе, и надявам се на вас лесно може да ви се угоди? — Ваше Величество — отговорих аз, — кралят знае, че аз винаги съм доволен от мястото, което ми се отрежда, стига то да ми позволява да ви служа. — Ех, знам това — поде кралят. — А знаете ли къде се е оттеглила госпожа Дьо Шарни, госпожо? — Не, Ваше Величество, не зная. — Какво! Вашата приятелка ви напуска и вие не я питате къде отива? — Когато приятелките ми ме напускат, аз им давам свободата да отидат, където пожелаят, и не проявявам недискретност да любопитствам къде отиват. — Добре! — каза ми кралят. — Женска свада… Господин Дьо Шарни, искам да поговоря с кралицата. Изчакайте ме в моята стая и ми представете брат си. Още тази вечер той ще тръгне за Тюрен. На вашето мнение съм и аз, господин Дьо Шарни, имам нужда от вас и ще ви задържа тук.“ Изпратих да извикат брат ми, който току-що беше пристигнал и който, както вече ми казаха, ме чакаше в зелената стая.
55
„Кралицата пожела да изпрати предан човек на каузата на краля, за да занесе писма до господата, които по това време бяха в Тюрен /…/. Поръчението беше дадено на господин Ж.“, Мадам Кампан. „Спомени“, Втора книга, глава III — бел.фр.изд.