— Госпожо — каза той, — забелязах вчера, че сте доста притеснена в тази каляска. Един човек по-малко ще бъде известно облекчение… Ако желаете, ще се кача в следващата кола с господин Дьо ла Тур Мобурж или ще ви придружа на кон.
Правейки подобно предложение, Барнав би дал половината от дните, които му оставаха да преживее — а не му оставаха толкова много, — за да му бъде отказано. Така и стана.
— Не — каза бързо кралицата, — останете заедно с нас.
В същото време малкият дофин казваше, протягайки ръчички, за да притегли към себе си младия депутат:
— Приятелю Барнав! Приятелю Барнав! Не искам да си отиваш.
Барнав, светнал, зае мястото си от предишния ден. Едва беше седнал, когато дофинът на свой ред премина от коленете на кралицата върху неговите. Оставяйки дофина да се измъкне от ръцете й, кралицата го целуна по двете бузи. Влажната следа от устните й остана отпечатана върху кадифената кожа на детето. Барнав изгледа тази следа от майчинската целувка така, както сигурно Тантал281 би трябвало да гледа плодовете, увиснали над главата му.
— Госпожо — каза той на кралицата, — Ваше Величество благоволява да ми окаже милостта да целуне августейшия принц, който, воден от непогрешимия инстинкт на възрастта си, благоволява да ме нарича свой приятел?
Кралицата кимна усмихната. Тогава устните на Барнав се долепиха до тази следа от устните на кралицата с такъв плам, че детето, изплашено, нададе вик.
Кралицата не губеше нищо от тази игра, в която Барнав залагаше главата си. Може би тя беше спала не повече от Барнав и Шарни. Може би това своего рода оживление, което придаваше живот на очите й, беше причинено от вътрешната треска, която я изгаряше. Но устните й, покрити със слой червило, бузите й, леко оцветени с почти незабележим руж, правеха от нея онази опасна сирена, която беше сигурна, че само с един свой косъм може да отведе своите обожатели в бездната.
Благодарение на мерките, взети от Барнав, колата сега изминаваше по две левги на час.
Спряха за обяд в Шато-Тиери.
Къщата, в която спряха, се намираше близо до реката, беше с очарователно разположение и принадлежеше на един богат търговец на дървен материал, който изобщо не се беше надявал да изберат тъкмо неговия дом, но който предишния ден, научавайки, че кралското семейство ще мине през Шато-Тиери, беше изпратил на кон един от своите служители, за да предложи на господа депутатите от Националното събрание, както и на краля и кралицата гостоприемството на дома си.
Предложението беше прието.
Веднага щом колата спря, забързаното притичване на прислужниците показа на августейшите пленници един съвсем различен прием от онзи, който бяха получили предишната вечер в странноприемницата в Дорманс. Кралицата, кралят, госпожа Елизабет, госпожа Дьо Турзел и двете деца бяха отведени в отделни стаи, където бяха направени всички приготовления, за да може всеки да положи най-неотложните грижи за тоалета си.
От заминаването си от Париж кралицата не беше срещала подобна предвидливост. Най-деликатните навици на жената бяха уважени от аристократичното внимание — Мария-Антоанета, която започваше да цени подобни грижи, попита къде е нейната добра домакиня, за да й благодари.
Миг по-късно се представи една жена на четирийсет години, още свежа и облечена твърде просто. До този момент тя скромно беше стояла далеч от погледите на онези, които приемаше в дома си.
— Вие ли сте господарката на къщата, госпожо? — попита я кралицата.
— О, госпожо! — извика жената, обливайки се в сълзи. — Навсякъде, където Ваше Величество благоволи да спре и чиято и да е къщата, почетена с присъствието й, там, където е кралицата, кралицата е единствената господарка.
Мария-Антоанета хвърли един поглед из стаята, за да види дали са съвсем сами. После, като се убеди, че никой не може нито да ги види, нито да ги чуе, продължи:
— Ако се интересувате от нашето спокойствие — каза тя, като взе ръката й и я притегли, прегръщайки я, както би направила с някоя приятелка, — и ако имате някакви грижи за собственото ви благополучие, успокойте се и не показвайте признаците на мъка. Защото ако забележат подбудите за тях, те биха могли да се окажат пагубни за вас. И трябва да разберете, че ако ви се случи някоя неприятност, това само ще увеличи мъките ни! Може би ще се видим отново. Задоволете се с това и ми запазете една приятелка, с каквато срещата ми днес е много рядка и скъпа.
281
Тантал — в древногръцката митология цар на град Сипил във Фригия; любимец на боговете. Обречен от тях на вечни мъки в Тартара, загдето се възгордял и ги оскърбил. Измъчван от жажда и глад близо до вода и плодове, които се отдалечавали, когато се опитвал да ги достигне. Преносно значение „танталови мъки“ — непрестанни мъки от близка, но недостижима цел — бел.ред.