Но когато очите й бяха готови да се затворят, с този последен тревожен поглед, с който се вижда всичко, й се стори, че вижда онзи ужасен човек, който в замъка Таверне беше повдигнал по един тайнствен начин завесата на бъдещето за нея. Онзи човек, който бе видяла отново само веднъж, на идване от Версай на шести октомври. Онзи човек, който се появяваше само за да предрече големи катастрофи или в часа, когато тези катастрофи се сбъдваха.
О! Тогава, след като очите й, които още се колебаеха, след като се беше уверила, че не се лъже, се затвориха. Тя нададе вик и се отпусна, силна срещу действителността, но неподвижна и безсилна срещу това зловещо видение.
Стори й се, че земята се изплъзва изпод краката й. Че тази тълпа, тези дървета, това нажежено небе, този неподвижен дворец, всичко се завърта около нея. Нечии силни ръце я уловиха и тя усети, че я понасят сред викове, ревове и възгласи. В този момент помисли, че чува гласовете на телохранителите, които крещяха, призовавайки върху себе си гнева на народа, който се надяваха да отклонят от истинската му жертва. Тя отвори за миг очи и видя как нещастниците бяха смъкнати от капрата, а Шарни, блед и красив както винаги, се бореше сам срещу десет души, със светлината на мъченик в очите си и с презрителна усмивка на уста. От Шарни погледът й се прехвърли върху мъжа, който я измъкваше сред този огромен водовъртеж. Тя разпозна с ужас тайнствената личност от Таверне и Севър.
— Вие! Вие! — провикна се тя, опитвайки се да го отблъсне с вцепенените си ръце.
— Да, аз — прошепна той в ухото й. — Още имам нужда от теб, за да блъсна монархията в последната й бездна, и те спасявам!…
Това беше повече, отколкото можеше да понесе, и кралицата надавайки вик, припадна наистина.
През това време тълпата се опитваше да разкъса на парчета господата Дьо Шарни, Дьо Малден и Дьо Валори и носеше триумфално Друе и Бийо.
105.
Горчивата чаша
Когато кралицата дойде на себе си, се намери в своята спалня в Тюйлери.
Госпожа Дьо Мизери и госпожа Дьо Кампан, двете й предпочитани дами, стояха от двете й страни.
Първият й въпрос беше какво прави дофинът. Той беше в стаята си, легнал, пазен от госпожа Дьо Турзел, гувернантката му, и от госпожа Брюние, камериерката. Това уверение изобщо не беше достатъчно за кралицата, тя веднага стана и макар косите и дрехите й да бяха в безпорядък, изтича към апартамента на сина си.
Детето беше преживяло голям страх. Беше плакало много, но тревогата му бе преминала и то спеше. Само леки тръпки го разтърсваха в съня му.
Кралицата остана дълго време с очи, вперени в него, облегната на колоната на леглото, като го гледаше през сълзи. Ужасните думи, които онзи мъж й беше казал съвсем тихичко, кънтяха непрестанно в ушите й: „Още имам нужда от теб, за да блъсна монархията в последната й бездна, и те спасявам!…“
Така ли беше? Тя ли тласкаше монархията към бездната?
Трябва да беше така, щом неприятелите й бдяха над нея, осланяйки се на това, че тя ще довърши делото на разрушението, че ще го изпълни по-добре от самите тях.
Тази бездна, към която тя тласкаше монархията, щеше ли да се затвори, след като погълнеше краля, нея самата и трона? Нямаше ли бездната да поиска и двете й деца? Не беше ли в древните религии невинността единственото нещо, което обезоръжаваше боговете? Наистина Господ не бе приел жертвата на Авраам, но бе оставил Иефтай да принесе своята284. Това бяха мрачни мисли за една кралица. Още по-мрачни бяха те за една майка. Най-накрая тя поклати глава и се върна с бавни крачки в покоите си.
Кралицата обърна внимание, че дрехите й са смачкани и разкъсани на много места. Обувките й са пробити от острите камъчета и ръбестите павета, по които беше вървяла и най-накрая тя цялата беше покрита с прах. Тя поиска други обувки, както и да й приготвят банята.
Барнав беше идвал два пъти да се осведоми за състоянието й. Като й съобщаваше за това посещение, госпожа Кампан гледаше учудено кралицата.
— Ще му благодарите най-сърдечно, госпожо — каза Мария-Антоанета.
Госпожа Кампан я изгледа още по-учудено.
— Ние сме задължени на този млад човек, госпожо — подхвана кралицата, позволявайки си, въпреки че не влизаше в навиците й, да даде обяснение за действията си.
— Но, струва ми се, госпожо — осмели се камериерката, — че господин Барнав е демократ, за когото всички начини да стане това, което е, са били оправдани.
— Да, всички начини, които предлага талантът, госпожо, това е вярно — каза кралицата. — Но запомнете добре това, което ще ви кажа — мога да направя изключение за Барнав. Едно чувство на гордост, което не бих могла да порицая, го е накарало да приветства всичко, което отваря пътя към почестите и славата за класата, в която е бил роден. Но няма никакво извинение за благородниците, които се хвърлиха да помагат на революцията. На ако си възвърнем властта, на Барнав му е дадено предварително опрощение… Хайде, идете да се осведомите за господата Дьо Малден и Дьо Валори.
284
Битие, 22 (жертвоприношението на Авраам); Съдии Израилеви, 11:29–40 (обетът на Иефтай) 29. Според Светото писание Иефтай обещава пред Бог, че ако му помогне да победи амонитците, ще му даде в жертва първото нещо, което го посрещне след победата. Завръщайки се победоносно в града, първа го посреща обичаната му дъщеря. Иефтай изпълнява обещанието си и така възниква обичаят всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на Иефтай — бел.ред.