Шарни избърса потта, която течеше по челото му.
— Благодаря, господин Жилбер — каза той.
После, обръщайки се към кралицата, каза:
— Госпожо, не знаех, че госпожица дьо Таверне е била толкова нещастна. Не знаех, че госпожа Дьо Шарни е толкова достойна за уважение. Моля да ми вярвате, че поради това съм прекарал шест години, без да падна в краката й и без да я обожавам, както заслужава да бъде обожавана!
И покланяйки се пред вцепенената кралица, той излезе, без нещастната жена да се осмели да направи някакво движение, за да го задържи. Само чу вика на болка, който тя нададе, когато видя вратата да се затваря между него и нея. Тя разбираше, че над тази врата, както над вратата на ада, ръката на демона на ревността току-що бе написала тази ужасна мисъл: Lasciate ogni speranza287!
107.
DATE LILIA
Нека за малко разкажем какво ставаше с графиня Дьо Шарни, докато се разиграваше сцената между графа и кралицата, която току-що предадохме и която прекъсваше една толкова дълга мъчителна връзка.
Най-напред за нас, които познаваме състоянието на сърцето й, е лесно да си представим онова, което изстрада след заминаването на Изидор. Тя се беше досетила, че този голям проект вероятно касаеше бягството на краля и трепереше както при мисълта, че може да успее, така и при мисълта за провал.
Наистина, ако успееше, тя познаваше достатъчно предаността на графа към господарите му, за да бъде сигурна, че докато те са в изгнание, той няма да ги напусне. Ако пък се провалеше, тя познаваше достатъчно смелостта на Оливие, за да бъде сигурна, че ще се бори до последния момент срещу каквито и да било пречки, докато има някаква надежда и дори когато вече няма такава.
От момента, когато Изидор се сбогува с нея, очите на графинята бяха отворени, за да доловят всеки проблясък, а слухът й постоянно дебнеше да долови всеки шум.
На другия ден тя научи, заедно с останалото парижко население, че кралят и кралското семейство са напуснали Париж през нощта. Никакво произшествие не отбеляза това отпътуване. Щом, както тя се беше досетила, имаше заминаване, Шарни беше с тях. Шарни се отдалечаваше от нея!
Тя въздъхна дълбоко, падна на колене и се помоли за щастливо пътуване.
После, в продължение на два дни Париж остана ням и без повече новини.
Най-накрая, на третия ден сутринта, в града се вдигна голям шум — кралят беше задържан във Варен.
Не се чуваха никакви подробности. Освен тази гръмотевица, никакъв шум. Освен тази светкавица, пълен мрак.
Кралят беше задържан във Варен и това беше всичко.
Андре не знаеше какво е Варен. Това малко градче, придобило оттогава съдбоносна известност, този град, който стана по-късно заплаха за всяка монархия, споделяше по онова време мрака, тегнещ все още над десет хиляди общини във Франция, също толкова незначителни и неизвестни като него.
Андре отвори един географски речник и прочете: „Варен-ан-Аргон, главен град на кантон, население 1607 души“. После тя го потърси на картата и откри, че Варен е нещо като център на един триъгълник, образуван от Стене, Вердюн и Шалон, в покрайнините на гората си, на брега на малката си река — това бе онази неизвестна точка на Франция, в която се концентрира от този миг нататък вниманието й. Там тя живееше в мислите си, надеждите си и страховете си.
После, малко по малко, след голямата новина пристигнаха и второстепенните новини, както при изгрева на слънцето след голямото общо, което изплува от хаоса на мрака, идват дребните подробности. Тези малки подробности имаха огромно значение за нея.
Разправяха, че господин Дьо Буйе последвал краля, атакувал ескорта му и след ожесточена схватка се оттеглил, оставяйки кралското семейство в ръцете на патриотите победители. Несъмнено Шарни беше взел участие в тази битка. Несъмнено Шарни се беше оттеглил последен, ако не беше останал на бойното поле.
Скоро след това съобщиха, че единият от тримата телохранители на краля е бил убит. После стана известно името му. Само че не знаеха дали е виконтът или графът, дали е Изидор или Оливие Дьо Шарни. Беше един от Шарни и не знаеха нищо повече.
През двата дни, докато този въпрос оставаше нерешен, сърцето на Андре тръпнеше в неизразима тревога! Най-накрая съобщиха за завръщането на краля и кралското семейство в събота на двайсет и шести.
Августейшите пленници бяха спали в Мо.
Пресмятайки времето и пространството, кралят трябваше да бъде в Париж преди обед. Предполагайки, че ще достигне до Тюйлери по най-прекия път, кралят трябваше да се прибере в Париж през предградието Сен Мартен.
287
Данте. „Божествена комедия“, „Ад“, песен III, стих 9: „Надежда всяка тука оставете!“, изписан на вратите над ада — бел.фр.изд.