И понеже вестникът изобщо не бе подписан, както и съчинението, всеки можеше да си помисли, че самата свобода е слязла на земята, за да продиктува на някой непознат пророк описанието на празника, също както един ангел е продиктувал евангелието на свети Йоан.
Двамата съпрузи бяха там, изпълнени с вяра, изпълнени с надежди, живеещи сред един малък приятелски кръг — Шампаньо, Боск, Лантена и може би още двама-трима, когато кръжецът се увеличи с още един нов приятел.
Лантена, който живееше като свой човек у Роланови и прекарваше там дни, седмици и месеци, доведе един от своите избиратели, на чиито отзиви госпожа Ролан толкова се беше радвала. Наричаха новопредставения Банкал де Исар.
Това беше един трийсет и девет годишен, хубав, простодушен, едър и религиозен мъж. Той не блестеше с нищо особено, но имаше добро сърце и състрадателна душа. Преди това бил нотариус, но беше напуснал занаята си, за да се хвърли напълно в политиката и философията.
След едноседмично общуване Лантена, Ролан и той се разбираха така добре. Тази групичка оформи една толкова хармонична троица в предаността си към родината, в любовта си към свободата и в почитта си към всичко свято, че тримата мъже решиха повече да не се разделят и да живеят заедно и на общи разноски.
Събранието усети нуждата от него най-вече когато Банкал ги изостави за кратко.
„Елате, приятелю мой — пишеше му Ролан, — защо се бавите? Вие видяхте нашия откровен и решителен начин на действие. На моята възраст не се променя онова, което не се е променяло в младостта. Ние проповядваме патриотизъм и издигаме душата. Лантена упражнява своя занаят на лекар. Жена ми е болногледачката на кантона. Вие и аз ще управляваме обществените дела.“
Сборът от тези три позлатени посредствености действително представляваше едно малко богатство. Лантена притежаваше двайсет хиляди ливри, Ролан — шейсет хиляди, а Банкал — сто хиляди.
Докато чакаше, Ролан изпълняваше своята апостолска мисия. Той поучаваше при инспекционните си обиколки селяните от околността. Превъзходен пешеходец, с тояга в ръка, този пилигрим на хуманизма вървеше от север на юг, от изток на запад, сеейки по пътя си, наляво и надясно, пред себе си и зад себе си, новото слово, плодоносното зърно на свободата. Банкал, простодушен, красноречив, страстен под студената си външна обвивка, беше за Ролан помощник, послушник, негово второ аз. На бъдещия колега на Клавие и Дюмурие и на ум не му идваше, че Банкал може да обича жена му и жена му да го обича. Нима от пет или шест години съвсем младият Лантена не беше около неговата целомъдрена, трудолюбива, скромна и чиста жена като брат до сестра? Госпожа Ролан, неговата Жана не беше ли самата статуя на Силата и Добродетелта?
Така че Ролан беше много щастлив, когато на писмото, което цитирахме, Банкал отговори със сърдечно писмо, изпълнено с нежна привързаност. Ролан прочете писмото в Лион и веднага го препрати в Ла Платиер, където беше жена му.
О! Не четете мен, четете Мишле, ако искате чрез един обикновен анализ да опознаете добре възхитителното създание, което се нарича госпожа Ролан.
Тя получи писмото през един от онези горещи дни, когато електричеството протича във въздуха, когато и най-студените сърца оживяват, когато дори самият мрамор мечтае и потръпва. Беше вече есен и все пак една силна лятна буря гърмеше по небето.
От деня, когато беше видяла Банкал, нещо непознато се беше пробудило в сърцето на непорочната жена. Това сърце се беше разтворило и като чашката на цвете изпускаше благоухание. Сладка песен, като тази на птица в дълбините на гората, чуруликаше в ухото й. Би могло да се каже, че във въображението й цъфтеше пролетта и че в непознатото поле, което съзираше през мъглата, която все още я обграждаше, ръката на могъщия театрален техник, когото наричат Бог, приготвяше нов декор, изпълнен с дъхави храсти, прохладни водопади, сенчести морави и слънчеви пространства.
Жана не познаваше любовта, но като всички жени я усещаше. Тя разбра опасността и със сълзи на очи, но усмихната, без да се колебае, без заобикалки написа на Банкал, показвайки му като бедната ранена Клоринда288 уязвимото място в доспехите си, правейки признание и със същия удар убивайки надеждите, които това признание би могло да породи. Банкал разбра всичко, спря да говори за обединение, отиде в Англия и остана там две години.
Тези две сърца бяха сякаш родени в древността! Така че, помислих си аз, на моите читатели ще им бъде сладко след всичката врява и всички страсти, през които преминаха, да си починат за миг в хладната и чиста сянка на красотата, силата и добродетелта.
288
Според легендата Танкред, християнски рицар, един от героите на Първия кръстоносен поход, се влюбва в Клоринда, която се сражава на страната на сарацините. Танкред не успява да я разпознае в доспехите и я ранява смъртоносно. Последното желание на умиращата Клоринда било да се покръсти в християнската вяра. Танкред налива малко вода в шлема си и става неин кръстник. Темата на покръстването е основна в живописта от XVII век — бел.ред.