На 28 юни един вестник предложи регентството на херцог Д’Орлеан. Луи XVI, както виждате, вече не съществува — каквото и да приказва Народното събрание, — и понеже вече няма крал, предлагат регентството на херцог Д’Орлеан. Разбира се, херцог Д’Орлеан се направи на учуден и отказа.
Но на 1 юли Лакло на своя глава обяви падането на краля и поиска регентство. На трети Реал доказа, че херцог Д’Орлеан е единственият надзорник на младия принц. На четвърти той поиска от трибуната в клуба на якобинците да бъде отпечатан отново и обявен декретът за регентството. За нещастие якобинците, които все още не знаеха какво точно са, поне знаеха какво не са. Те не бяха орлеанисти, въпреки че херцог Д’Орлеан и херцог Дьо Шартър участваха в тяхното общество. Регентството на херцог Д’Орлеан беше отхвърлено от якобинците. Но нощта стигна на Лакло, за да си поеме дъх. Ако не беше господар на якобинците, поне беше господар на вестника си и там той прокламира регентството на херцог Д’Орлеан и понеже думата „протектор“ беше осквернена от Кромуел, регентът, който щеше да има цялата власт, беше наречен „модератор“.
Всичко това, както се вижда, беше една кампания срещу монархията — кампания, в която монархията, сама безсилна, нямаше друг съюзник, освен Националното събрание, — обаче ги имаше и якобинците, които представляваха едно много по-влиятелно обединение и най-вече много по-опасно от Националното събрание.
На 8 юли — виждате ли как се приближаваме! — Петион внесе за обсъждане въпроса за кралската неприкосновеност. Само че той отдели политическата неприкосновеност от личната. Направиха му забележка, че ще се скарат с кралете, ако свалят Луи XVI.
— Ако кралете искат да се сразят с нас — отвърна Петион, — сваляйки Луи XVI, ние ще им отмъкнем най-могъщия съюзник. Докато оставим ли го на трона, ние ще им дадем цялата сила, която бихме му възвърнали.
На свой ред на трибуната се качи Брисо и отиде още по-далеч. Той разгледа въпроса може ли да бъде съден кралят?
— По-късно — каза той — ще обсъдим въпроса в случай на уволнение какво управление ще замени монархията.
Брисо беше чудесен. Госпожа Ролан беше на това заседание. Чуйте какво казва тя:
„Това не бяха аплодисменти, това бяха викове, това бяха възторзи. Увлечено, Събранието на три пъти става цялото на крака, с протегнати ръце, с шапки, полетели във въздуха с неизразим ентусиазъм. Нека завинаги бъде погубен онзи, който е споделил тези велики пориви и би могъл отново да приеме оковите!“
И така, ето че не само кралят можеше да бъде съден, но отгоре на това и аплодираха с ентусиазъм онзи, който реши въпроса. Съдете сами какъв ужасен отзвук би трябвало да имат тези аплодисменти в Тюйлери! Така че беше необходимо Националното събрание на свой ред да разгледа този важен въпрос. Конституционалистите, вместо да отстъпят пред дебата, го предизвикаха — те бяха сигурни в мнозинството. Но мнозинството в Събранието беше далеч от това да представлява мнозинството на нацията. Нямаше значение, събранията по принцип изобщо малко се безпокоят от подобни аномалии. Те създават, а народът трябва да разваля. А когато народът разваля онова, което е направило едно събрание, това се нарича чисто и просто революция.
На 13 юли трибуните бяха изпълнени с хора, въведени предварително със специални пропуски. Това беше направено също така, както днес си набираме клакьорите.
Освен това роялистите пазеха коридорите. За случая бяха издирили рицарите на кинжала.
Най-накрая по предложение на един от членовете затвориха Тюйлери.
О! Несъмнено вечерта на този ден кралицата очакваше Барнав също толкова нетърпеливо, както го очакваше вечерта на петнайсети.
И все пак през този ден нищо не трябваше да се решава. Трябваше само да се прочете докладът, внесен от името на пет комитета. Този доклад казваше:
Случаят с бягството на краля не е предвиден от конституцията. Но кралската неприкосновеност е записана в нея.
Комитетите, разглеждайки краля като неприкосновена фигура, предаваха на правосъдието само господин Дьо Буйе, господин Дьо Шарни, госпожа Дьо Турзел, куриерите, прислужниците и лакеите. Никога остроумната басня за малките и големите292 не бе прилагана по-буквално.
В крайна сметка този въпрос се обсъждаше много повече при якобинците, отколкото в Събранието.
Докато не беше обсъждан този въпрос, Робеспиер беше като в мъгла. Тъй като не беше нито републиканец, нито монархист, би могъл да бъде свободен под властта на един крал също така, както и под управлението на един сенат.