После, връщайки се към Барнав и към политическата страна на положението, което бяха изоставили за миг заради живописното и неясното, тя подхвана:
— Но мисля, че ви чух да казвате, че сме спечелили победа в Събранието.
— Да, госпожо, победихме в Събранието, но току-що претърпяхме поражение при якобинците.
— Ама, Боже мой! Вече нищо не разбирам… — каза кралицата. — Аз си мислех, че якобинците са ваши, на господин Ламет и господин Дюпор, че ги държите в ръцете си, че правите с тях каквото си поискате?
Барнав тъжно поклати глава.
— Така беше някога — каза той, — но в Събранието се създаде нов дух.
— На орлеанизъм, нали? — каза кралицата.
— Да, в момента оттам идва опасността.
— Опасността! Но повторете ми още веднъж, не я ли избегнахме с гласуването днес?
— Разберете добре това, госпожо, защото, за да можете да се изправите срещу една ситуация, трябва да я познавате, — ето какво беше гласувано днес: „Ако един крал престъпи клетвата си, ако нападне или не защити народа си, той абдикира, става обикновен гражданин и носи отговорност за престъпленията, последвали абдикацията му.“
— Е, добре — каза кралицата, — кралят няма да престъпи клетвата си. Кралят няма да нападне народа си, кралят ще го защити.
— Да. Но чрез този вот, госпожо — каза Барнав, — остава една отворена вратичка за революционерите и орлеанистите. Събранието не постанови за краля — то гласува мерки срещу повторно дезертиране, но остави настрана първото, и знаете ли какво предложи тази вечер при якобинците Лакло, човекът на херцог Д’Орлеан?
— О! Сигурно нещо ужасно! Какво добро би могъл да предложи авторът на „Опасни връзки“?
— Той поиска да бъде направена в Париж и в цяла Франция петиция за сваляне от престола. Обеща десет милиона подписа.
— Десет милиона подписа! — провикна се кралицата. — Боже мой! Нима сме толкова мразени, че десет милиона французи ни отхвърлят?
— О, госпожо! Лесно се създава мнозинство.
— И прие ли се предложението на господин Лакло?
— То повдигна дискусия… Дантон го подкрепи.
— Дантон! Мислех, че Дантон е на наша страна? Господин Дьо Монморен ми беше говорил за някаква адвокатска длъжност при кралския съвет, продадена или купена, не съм наясно, която ни осигурява този човек.
— Господин Дьо Монморен се е излъгал, госпожо. Ако Дантон подкрепи някого, то това ще бъде херцог Д’Орлеан.
— А господин Дьо Робеспиер говори ли? Казват, че започвал да придобива голямо влияние.
— Да, Робеспиер говори. Той изобщо не беше за петицията. Беше просто за едно обръщение към якобинските общества в провинцията.
— Но все пак би трябвало на наша страна да е господин Дьо Робеспиер, ако той има подобна власт.
— Но господин Дьо Робеспиер не ни обича, госпожо. Той принадлежи на себе си, на една идея, на една утопия, на едно привидение, на една амбиция, може би.
— Но, в края на краищата, каквато и да е амбицията му, ние можем да я удовлетворим… Предполагате ли, че иска да е богат?
— Той не иска да бъде богат.
— Да стане министър тогава?
— Може би иска да бъде нещо повече от министър!
Кралицата погледна Барнав с някакъв ужас.
— Все пак, струва ми се — каза тя, — че да бъде министър е най-високата цел, която би могъл да постигне някой от поданиците ни?
— Ако господин Дьо Робеспиер гледа на краля като на свален от престола, той не се смята за поданик на краля.
— Но към какво се стреми, тогава? — попита уплашено кралицата.
— В известни моменти, госпожо, хората мечтаят за нови политически титли на мястото на старите изчезнали титли.
— Да, разбирам, че херцог Д’Орлеан мечтае за регентство, това да. Неговото рождение го прави призван за тази функция. Но господин Дьо Робеспиер, един дребен адвокат от провинцията…!
Кралицата забравяше, че Барнав също е дребен адвокат от провинцията. Барнав остана безстрастен, било защото ударът бе минал покрай него, без да го засегне, било защото бе имал куража да го понесе, без да покаже болката си.
— Марий294 и Кромуел са произлезли от народа — каза той.
— Марий! Кромуел!… Уви! Когато в детството си чувах да произнасят тези имена, не съм и помисляла, че ще звучат един ден така фатално в ушите ми!… Но все пак да видим — защото ние непрестанно оставяме фактите настрана, за да правим преценки, — вие ми казахте, че господин Дьо Робеспиер се противопоставил на тази петиция, предложена от господин Лакло и подкрепена от господин Дантон.
— Да. Но в този момент нахлу вълна от народ, обичайните кресльовци от Пале Роаял, една тумба леки момичета… Всичко това беше задействано, за да подкрепи Лакло. И не само предложението му се прие, но и на всичко отгоре решиха, че утре в единайсет часа сутринта събраните якобинци ще изслушат четенето на петицията, че ще бъде отнесена на Марсово поле, подписана на олтара на родината и оттам ще бъде изпратена на обществата в провинцията, които на свой ред да я подпишат.
294
Марий — римски пълководец, консул (107, 104 — 100 и 86 пр. Хр.). Побеждава Югурта, разбива кимврите и тевтоните. Противник на Сула. Превзема Рим (87 пр. Хр.) и жестоко се разправя с враговете си. Плутарх написва биографията на Марий. Произхожда от небогато латинско семейство — бел.прев.