— Това е добре — каза провокаторът. — Утре в неделя, на 17 юли, цял Париж ще бъде тук, за да подпише петицията. Аз, Бийо, се наемам да го предупредя.
При името Бийо всеки разпозна страховития арендатор, който, придружен от адютанта на Лафайет, бе арестувал краля във Варен и го беше довел в Париж.
Така с първия удар бяха надминати и най-дръзките от корделиерите и якобинците. И от кого? От един човек от народа, ще рече от инстинкта на масите. Така че Камий Демулен, Дантон, Брисо и Петион заявиха, че по тяхно мнение подобен акт не би могъл да се размине, без да повдигне буря, и е важно най-напред да бъде издействано от градската управа разрешение за утрешното събиране.
— Така да бъде — каза човекът от народа. — Издействайте го и ако не го издействате, ще го изискам аз!
Камий Демулен и Брисо бяха натоварени да го направят. Байи отсъстваше. Намериха само първия синдик295. Той не пожела да поеме отговорност — не отказа съвсем, но и не разреши. Задоволи се устно да одобри петицията. Брисо и Камий Демулен напуснаха Кметството, смятайки, че са получили разрешението.
Щом си отидоха, първият синдик изпрати да предупредят Събранието за току-що направените пред него постъпки.
Събранието беше хванато в грешка. То не беше постановило нищо относно положението на Луи XVI като беглец и временно лишен от званието си на крал, настигнат във Варен, доведен обратно в Тюйлери и пазен след 26 юни като пленник.
Нямаше време за губене. Демьоние, с всички външни белези на враг на кралското семейство, представи един проектодекрет, съставен от тези думи:
Отстраняването от изпълнителна власт ще продължи дотогава, докато конституционният акт бъде представен на краля и приет от него.
Предложен в седем часа вечерта, в осем декретът беше приет с огромно мнозинство. И така петицията на народа се оказваше безполезна — кралят, отстранен само до деня, когато приеме конституцията, чрез това просто приемане ставаше крал, както преди.
Всеки, който поискаше свалянето от престола на краля, конституционно подкрепен от Събранието, щом кралят се покажеше разположен да изпълни това условие, щеше да се окаже бунтовник.
Обаче, тъй като положението беше тежко, бунтовниците щяха да бъдат преследвани с всички средства, които законът даваше на своите изпълнители.
Състоя се също и събрание на кмета и градския съвет вечерта в Кметството.
Заседанието започна в девет и половина часа.
В десет бяха решили, че на другия ден, 17 юли, от осем часа сутринта, декретът на Събранието не само ще бъде отпечатан и разлепен по стените на Париж, но и нещо повече — ще бъде обявен при звуците на тръби от глашатаите и приставите на града, които трябва да бъдат придружени от войска.
Един час, след като беше взето това решение, то стана известно на якобинците.
Якобинците се чувстваха твърде слаби. Дезертирането на повечето от тях при фьойаните ги оставяше изолирани и без сили. Те се огънаха.
Сантер, човекът от предградието Сен Антоан, известният пивовар от Бастилията, този, който трябваше да наследи Лафайет, се натовари от името на обществото да отиде на Марсово поле и да оттегли петицията. Корделиерите се показаха още по-предпазливи.
Дантон заяви, че ще прекара утрешния ден във Фонтене-су-Боа. Тъстът му, производителят на лимонада, имаше там малка полска къща. Лежандр почти му обеща да се присъедини към него, заедно с Демулен и Фрерон.
Семейство Ролан получиха малка бележка, в която ги предупреждаваха, че е безполезно да изпращат протеста си в Лион. Всичко беше изоставено или отложено.
Беше почти полунощ и госпожа Ролан току-що бе приключила с преписването на протеста, когато пристигна онази малка бележка от Дантон, от която нищо не можеше да се разбере.
Точно в този момент в една задна стая на кръчмата на Гро-Кайу двама мъже, довършвайки третата бутилка вино от двайсет су, приключваха с един странен проект. Това бяха един перукер и един инвалид.
— Ах, какви смешни мисли ви идват, господин Лажариет! — казваше инвалидът, смеейки се безсрамно и глупаво.
— Така е, бай Реми — подхвана перукерът. — Разбирате, нали? Преди изгрев слънце отиваме на Марсово поле. Повдигаме една дъска от олтара на родината. Пъхаме се под него и наместваме обратно дъската. После с един свредел, ама дебел свредел, правим дупки в пода… Утре ще дойдат тълпа млади и хубави гражданки на олтара на родината, за да подпишат петицията и, Бога ми, ние…
Безсрамният и глупав смях на инвалида се усили още повече. Беше очевидно, че във въображението си той вече гледа през дупките на олтара на родината.