Смехът на перукера не беше толкова добродушен. Почтеното и аристократично сдружение, към което принадлежеше, беше сринато от нещастията на времето. Емиграцията беше отмъкнала от артистите във фризьорството — според това, което видяхме като фризури при кралицата, фризьорството по онова време беше изкуство — та, както казахме, емиграцията беше отмъкнала от артистите във фризьорския занаят най-добрите им клиенти. Освен това Талма току-що беше изиграл ролята на Тит в „Береника“296 и прическата, която си беше направил, породи една нова мода, съгласно която косите се носеха къси и без пудра.
Така че, общо взето, перукерите бяха роялисти. Четете Прюдом и ще видите, че в деня на екзекуцията на краля един перукер си преряза гърлото от отчаяние.
Обаче щеше да бъде погоден хубав номер на всички патриотки, както ги наричаха малкото важни дами, които бяха останали във Франция, да се надникне под полите им и майстор Лажариет да поддържа цял месец утринните си разговори с тези еротични спомени. Мисълта за тази шега му бе хрумнала, докато си пийваше с един стар добряк от своите приятели и той я съобщи на този, който усети как потръпват нервите на крака му, който бе оставил при Фонтьоноа и който държавата великодушно беше заменила с дървен.
Като следствие от това двамата пиячи поискаха четвърта бутилка, която стопанинът побърза да им донесе.
Тъкмо я бяха започнали, когато на инвалида на свой ред му хрумна една идея.
Тя се състоеше в това, да вземат едно малко буренце, да пресипят бутилката в него вместо в чашите си, да присъединят към нея още две бутилки и оставайки за кратко жадни, да отнесат буренцето със себе си. Инвалидът обосноваваше предложението си с аксиомата, че е твърде горещо да се гледа нагоре.
Перукерът благоволи да се усмихне. И понеже кръчмарят направи забележка на двамата си гости, че няма полза да стоят в кръчмата, ако няма да пият, нашите двама стари вълци направиха сделка с него за един свредел и едно буренце, пъхнаха свредела в джоба, преляха трите си бутилки вино в буренцето и когато удари полунощ, се отправиха в тъмнината към Марсово поле. Повдигнаха дъската и с буренцето между тях двамата си легнаха на меко на пясъка и заспаха.
113.
Петицията
Има моменти, когато народът вследствие на последователно подстрекателство се надига като прилив и има нужда от някакъв голям катаклизъм, за да се прибере, като океана, в леглото, което му е издълбала природата.
Така беше и с парижкия народ през първата половина на юли, когато толкова много събития го докараха до кипеж. В неделя, на десети, отидоха да посрещнат конвоя с останките на Волтер, но лошото време попречи празникът да се състои и конвоят спря при бариерата на Шарантон, където народът бе стоял през целия ден.
В понеделник, на единайсети, времето се беше изяснило. Шествието беше потеглило и беше пресякло Париж сред огромно множество стекъл се народ, спирайки пред къщата, където бе умрял авторът на „Философски речник“ и „Орлеанската дева“, за да даде време на госпожа Вилет, неговата осиновена дъщеря, и на семейството на Калас да положат венец на саркофага, поздравен от хора на артистите от операта.
В сряда, на тринайсети, имаше спектакъл в „Нотр Дам“. Играха „Превземането на Бастилията“297 с голям оркестър.
В четвъртък, на четиринайсети, празника на федерацията, имаше поклонение пред олтара на родината. Три четвърти Париж беше на Марсово поле и хората се възбуждаха все повече и повече от виковете: „Да живее нацията!“, и при гледката на всеобщата илюминация, сред която дворецът Тюйлери оставаше ням и тъмен, приличен на гробница.
В петък, петнайсети, се състоя вотът в Събранието, охраняван от четирите хиляди байонета и хилядата пики на Лафайет. Петицията на тълпата, затварянето на театрите, доведоха до глъчка и слухове през цялата вечер и през една част от нощта.
Най-накрая в събота, на шестнайсети, беше дезертирането на якобинците при фьойаните. Имаше жестоки сцени на Пон-Ньоф, където хора от полицията биха Фрерон и арестуваха един англичанин, учител по италиански, наречен Ротондо. На Марсово поле цареше възбуда, защото Бийо беше открил в петицията фразата на Лакло. Народът гласува за свалянето от престола на Луи XVI. Взето беше решение да се срещнат на следващия ден, за да подпишат петицията.
Нощта беше мрачна, неспокойна, изпълнена с глъч и докато големите шефове на якобинците и корделиерите се криеха, защото познаваха играта на противниците си, убедените и наивни хора от партиите обещаваха един на друг да се съберат и да продължат, каквото и да се случи, започнатото начинание.
296
„Береника“ — трагедия от Расин; френски драматург, член на Френската академия (1673). Най-бележитият майстор на френската класицистична трагедия след П. Корней. Засилва психологическата страна на трагическия образ. Други трагедии в стихове — „Андромаха“, „Британик“, „Федра“. — бел.прев.