Корделиерите се бяха оттеглили. Дантон, както казахме, беше във Фонтене при тъста си. Лежандр, Фрерон и Камий Демулен щяха да отидат при него. Останалото не представляваше нищо — липсваше главата.
Народът, който не знаеше всичко това, щеше да отиде на Марсово поле. Той щеше да подпише петицията, да вика: „Да живее нацията!“ Щеше да танцува в кръг около олтара на родината, пеейки знаменитата „Ще върви“ от 1790 година.
Между 1790 и 1791 година реакцията беше издълбала бездна. Щяха да бъдат необходими мъртвите от 17 юли, за да я запълнят!
Но денят изгряваше великолепен. От четири часа сутринта всички онези дребни панаирджийски производители, които живеят от тълпите, тези бохеми на големия град, които продават кокосово мляко, меден хляб, сладкиши, се запътиха към олтара на родината, който се издигаше самотен насред Марсово поле, подобен на голяма катафалка. Един художник, настанил се на двайсетина крачки от страната, обърната към реката, старателно рисуваше.
Към четири и половина вече можеха да се наброят сто и петдесет души на Марсово поле.
Онези, които стават толкова рано сутринта, са, общо взето, онези, които са спали лошо, и повечето от онези, които са спали лошо — говоря за мъжете и жените от народа — са онези, които са вечеряли зле или пък изобщо не са вечеряли.
Така че измежду тези сто и петдесет човека, които заобикаляха олтара на родината, немалко имаха лошо настроение и най-вече лош вид.
Изведнъж една жена, търговка на лимонада, която се беше качила на стъпалата на олтара, нададе вик. Острието на един свредел беше пробило обувката й.
Притекоха се на вика й. Дъската беше надупчена с дупки, за които никой не знаеше нито повода, нито причината. Само че свределът, току-що пробил обувката на продавачката на лимонада, показваше присъствието на един или повече хора под платформата на олтара на родината. Какво можеха да правят там?
Питаха ги, призоваваха ги да отговорят, да кажат какви са намеренията им, да излязат, да се появят. Никакъв отговор.
Художникът напусна табуретката си, остави платното и изтича до Гро-Кайу, за да извика стражата. Стражата, която не видя в убождането на крака на някаква жена със свредел достатъчен повод, за да се размърда, отказа да изпълни задълженията си и върна рисувача.
След завръщането му безнадеждността бе достигнала своя връх. Близо триста души се бяха събрали около олтара на родината. Повдигнаха една дъска и се промъкнаха в кухината. Откриха съвсем смутени перукера и инвалида. Перукерът, който бе видял в свредела доказателство за вина, го беше хвърлил далеч от себе си. Но той и не помисли да разкара буренцето.
Хванаха ги за яките, принудиха ги да се качат на платформата, разпитаха ги за намеренията им и понеже те пелтечеха неразбрано, ги заведоха при комисаря.
Там, след като ги разпитаха, те си признаха с каква цел се бяха скрили. Комисарят не видя в това друго, освен една шега без последствия и ги пусна на свобода. Но на вратата те откриха перачките на бельо от Гро-Кайу с бухалки в ръка. Перачките от Гро-Кайу, както изглежда, бяха твърде чувствителни по отношение на женската чест. Като разярени Диани300, те стовариха със силни удари бухалките си върху модерните Актеоновци.
В този момент дотича един човек. Били намерили под олтара на родината едно буренце с барут. Двамата виновници били там изобщо не както разправяли, за да пробиват дупки и да гледат нагоре, а за да вдигнат патриотите във въздуха.
Трябваше само да издърпат запушалката на буренцето, за да се уверят, че съдържа не барут, а вино. Трябваше да съобразят, че подпалвайки фитила на буренцето, двамата заговорници — ако се предположеше, че в буренцето има барут, — щяха да хвърлят сами себе си във въздуха по-сигурно, отколкото щяха да направят това с патриотите, и че двамата, така наречени виновни, всъщност бяха невинни. Но има моменти, когато не се мисли за нищо, или не се проверява нищо.
Още в същия миг вихрушката премина в буря. Пристигна една група мъже. Откъде бяха излезли? Не се знаеше. Откъде излизат онези хора, които убиха Фулон, Бертие, Флесел; които създадоха пети и шести октомври? От мрака, където се връщат, когато свършат смъртоносното си дело. Тези хора сграбчиха нещастния инвалид и бедния перукер — и двамата бяха съборени на земята. Единият от тях, инвалидът, надупчен от удари с нож, не се повдигна повече. Другият, перукерът, беше завлечен до един уличен фенер — метнаха на врата му едно въже и го обесиха… На височина почти десет стъпки тежестта на тялото му скъса въжето. Той падна обратно жив, поблъска се за миг и видя главата на другаря си на върха на една пика. Как ли пък точно там се беше намерила пика? При тази гледка той нададе вик и припадна. Тогава му отсякоха или по-скоро отрязаха като с трион главата и тя се намери на върха на една втора пика, приготвена да поеме кървавия трофей!
300
Диана — Римска богиня на горите и лова, на Луната и нощните тайнства. Дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон. Съответства на гръцката богиня Артемида. Почитана и в Тракия, особено през римската епоха (I — IV век). Тя обичала да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните, но тежко и горко на онзи, който нарушавал покоя й. Така загинал и младия Актеон — бел.ред.