Това бяха: Робер, госпожица Дьо Кералио, Ролан, Брюн — работник печатар, той щеше да стане маршал на Франция; Ебер — писател общественик, бъдещ редактор на ужасния „Пер Дюшен“; Шомет, журналист, учещ за лекар; Сержан, гравьор на мед, който щеше да стане шурей на Марсо и щеше да прави постановките на патриотичните празници; Фабр д’Еглантен, авторът на „Писмовна интрига“301; Анрио, жандармът на гилотината; Майар, страховитият ключар на Шатле, когото бяхме изгубили от очи след 6 октомври и когото ще открием отново на 2 септември; Изабей-баща и Изабей-син, може би единственият от актьорите, участващи в тази сцена, който би могъл да я разкаже, все още млад и жизнен на своите четирийсет и осем години.
— Веднага! — викаше народът. — Веднага!
Мощни аплодисменти се разнесоха над Марсово поле.
— Но кой ще държи перото? — попита нечий глас.
— Аз, вие, ние, всички — извика Бийо. — Това наистина ще бъде петиция от народа.
Един патриот се отдалечи тичешком — той отиваше да намери хартия, мастило и пера. Докато го чакаха, се хванаха за ръце и затанцуваха фарандола, пеейки знаменитата „Ще върви“.
След десет минути патриотът се върна с хартия, пера и мастило. От страх да не би да не стигне, той беше купил цяла бутилка мастило, един пакет пера и пет или шест тетрадки хартия.
Тогава Робер взе перото и под диктовката на госпожица Дьо Кералио, господин и госпожа Ролан, които се редуваха, написа следната петиция:
Представители на нацията,
Вие достигнахте края на вашата работа. Скоро наследниците ви, избрани от народа, ще тръгнат по стъпките ви, без да срещнат препятствията, които ви създаваха депутатите на две-три привилегировани съсловия, неизбежни врагове на всички принципи на свещеното равенство.
Извършено е голямо престъпление: Луи XVI избяга! Той недостойно изостави поста си. Империята бе на косъм от анархия. Гражданите го арестуваха във Варен и той беше доведен обратно в Париж. Народът на тази столица настоятелно иска от вас да не се произнасяте за съдбата на виновния, без да сте се вслушали в желанията на двайсет и четирите останали департамента.
Имаме друго мнение. Множество обръщения пристигнаха в Събранието — всички части на империята искат Луи XVI да бъде съден. Вие, господа, предрешихте, че той е невинен и неприкосновен, обявявайки чрез вашия декрет от шестнайсети, че конституционната харта ще му бъде представена тогава, когато конституцията бъде завършена. Законодатели! Не това е желанието на народа и ние мислим, че вашата най-голяма слава, а също така и дълг се състоят в това, да бъдете органи на обществената воля.
Несъмнено, господа, вие сте били повлечени към това решение от тълпата на онези депутати опозиционери, които предварително са подготвили своя протест срещу конституцията. Но, господа, представители на един великодушен и доверчив народ, спомнете си, че тези двеста осемдесет и девет протестиращи нямат думата в Националното събрание. Че декретът е нищожен по форма и съдържание — нищожен по съдържание, защото противоречи на волята на суверена; нищожен по форма, защото е внесен от двеста осемдесет и девет индивида без правоспособност.
Тези съображения, всички тези възгледи за общото благо, това настоятелно желание да се избегне анархията, на която ни излага липсата на хармония между представители и представяни, ни дава законното право да искаме от вас в името на цяла Франция да се върнете към този декрет и предвид, че престъплението на Луи XVI е доказано, този крал да абдикира. Да приемете абдикацията му и да свикате ново учредително тяло, за да се процедира по един наистина национален начин при съденето на виновния и най-вече при замяната и организацията на новата изпълнителна власт.
Когато петицията беше съставена, настъпи тишина. Мигновено бе прекратен всякакъв шум, челата се вдигнаха и Робер прочете на висок глас редовете, които нашите читатели вече знаят. Те отговаряха на желанието на всички, така че не беше направена никаква забележка. Напротив, при последното изречение избухнаха единодушни аплодисменти.
Настана време петицията да бъде подписана. Вече не бяха двеста-триста души — бяха може би десет хиляди и понеже през всички изходи към Марсово поле тълпите продължаваха да прииждат, беше очевидно, че преди да измине и час, петнайсет хиляди души ще наобиколят олтара на родината.
Членовете на комисията, която беше съставила петицията, се подписаха първи, после предадоха перото на съседите си. После, тъй като за секунди долната част на страницата беше покрита с подписи, раздадоха бели листове хартия със същия формат като този на петицията. Номерирани, тези листа щяха да бъдат добавени впоследствие.
301
Писмовна интрига — комедия в 5 действия, в стихове (Театр-Франсе, 15 юни 1791 г.) — бел.фр.изд.