Върху тази платформа се издигаха пирамидално още стъпала, които водеха до насип, увенчан с олтара на родината, засенчен от една елегантна палма.
Всяко стъпало, от най-ниското до най-високото, служеше за седалка според капацитета си за повече или по-малко зрители.
Човешката пирамида се издигаше шумяща и оживена.
Националната гвардия от Маре и от предградието Сен Антоан, почти четири хиляди души, с артилерията си, пристигаше през прохода, граничещ с южния ъгъл на Военното училище. Тя се разгърна пред сградата.
Лафайет не се доверяваше много на хората от Маре и предградията, които представляваха демократичната част от армията. Така че той присъедини към тях един батальон от платената гвардия.
Платената гвардия бяха модерните преторианци302. Тя беше съставена, както казахме, от бивши военни, от уволнени френски гвардейци, от побеснели лафайетисти, които, узнали, че са стреляли по техния бог, идваха да отмъстят за това престъпление, което в очите им беше престъпление, съвсем различно от оскърблението на нацията, допуснато от краля.
Тази гвардия идваше откъм Гро-Кайу и навлизаше, шумна, страховита, заплашителна към средата на Марсово поле и след навлизането си се оказа срещу олтара на родината.
Най-накрая третият корпус, който преминаваше по дървения мост, предшестван от онова червено знаме, за което казахме, се състоеше от резерва на Националната гвардия, към който бяха примесени стотина драгуни и една банда с перуки, носещи шпаги, понеже това беше тяхна привилегия, а инак въоръжени до зъби.
През същите проходи, през които минаваше пеша Националната гвардия, в същото време навлязоха и няколко ескадрона кавалеристи, вдигащи прахта, която още не се беше слегнала след онази мигновена буря, която можеше да бъде разглеждана като предсказание. Те отклоняваха погледа на зрителите от драмата, която щеше да се разиграе, оставяйки им възможността да гледат през завеса от прах или през широки разкъсвания в нея.
Ще се опитаме да опишем онова, което можеше да се види през тази завеса и през процепите й.
Най-напред тълпата се открояваше, въртяща се пред тези кавалеристи, чиито коне препускаха с отпуснати поводи. Тълпата, която беше напълно затворена в един кръг от желязо, отстъпи към подножието на олтара на родината, сякаш до прага на някакво неприкосновено убежище.
После откъм брега на реката се разнесе единичен изстрел от пушка и мощен залп, чийто дим се издигна към небето.
Байи бе посрещнат от дюдюканията на хлапетата, които покриваха насипа откъм Грьонел. Сред тези дюдюкания се разнесе един пушечен изстрел и един куршум рани леко стоящия зад кмета на Париж драгун. Тогава Байи разпореди да открият огън, но във въздуха и само за сплашване.
Но един друг залп отвърна като ехо на първия. На свой ред беше стреляла платената гвардия. По кого? По какво?
По една безобидна тълпа, заобиколила олтара на родината!
Залпът бе последван от вик на ужас и после се видя онова, което тогава бе виждано твърде малко пъти и се видя оттогава толкова много пъти. Тълпата бягаше и оставяше след себе си неподвижни трупове и ранени, влачещи се в кръвта си.
А сред дима и праха освирепялата кавалерия преследваше бегълците.
Марсово поле представляваше плачевна картина. Бяха пострадали най-вече жените и децата. Тогава се случи онова, което става при подобни обстоятелства — лудостта на кръвта и насладата от сечта ескалираха.
Артилерията се подреди по батарейно и се приготви да открие огън. Лафайет имаше време само да пришпори коня си и да застане заедно с него пред дулата на оръдията.
След като се повъртя няколко мига, обърканата тълпа отиде и се хвърли по инстинкт срещу редиците на Националната гвардия от Маре и от предградието Сен Антоан. Националната гвардия разтвори редиците си и приюти бегълците. Вятърът отвя дима по посока на армията, така че тя не видя нищо и мислеше, че цялото това множество е подгонено само от страха. Когато димът се разпръсна, армията с ужас видя земята, оцапана с петна от кръв и осеяна с мъртви!
В този момент един адютант пристигна в галоп и даде заповед на Националната гвардия от предградието Сен Антоан и от Маре да тръгне напред и да помете мястото, за да извърши присъединяване към двата други отряда.
Но тя, напротив, взе на прицел адютанта и кавалеристите, които преследваха тълпата. Те отстъпиха пред байонетите на патриотите.
Всички, които бяха избягали в тази посока, откриха непоколебима защита.
302
Преторианци — в Древния Рим воини от личната охрана на пълководците, по-късно императорска гвардия. Ползват се с привилегии; участват в дворцовите преврати — бел.ред.