Най-вече кралицата беше смятана за способна магьосница, която като Медея304 може да излети през прозореца с колесница, теглена от два дракона.
Тези мисли не се разпространяваха само между народа. На тях вярваха дори и офицерите, натоварени да охраняват Мария-Антоанета.
Господин Дьо Гувион, който я беше оставил да му се изплъзне от ръцете, когато бягаше към Варен и чиято любовница беше издала заминаването им на Байи, та, той самият беше заявил, че отхвърля всякаква отговорност, ако някоя друга жена, освен госпожа Дьо Рошрьол — спомняте си, че това беше името на тази дама, гардеробиерка, — има право да влиза при кралицата.
Вследствие на това бяха поставили в долната част на стълбището, водещо към кралските апартаменти, портрета на госпожа Дьо Рошрьол, така че часовоят да не позволява, установявайки самоличността на всяко явяващо се лице, на никоя друга жена да влезе там.
Кралицата беше уведомена за това нареждане. Тя веднага отиде при краля и му се оплака. Кралят не можеше да повярва — той изпрати долу да видят дали е така. Фактът беше налице. Кралят нареди да извикат господин Дьо Лафайет и поиска от него да бъде свален този портрет. Портретът беше свален и обичайните жени поеха службата си при кралицата.
Но на мястото на това унизително разпореждане беше решено нещо не по-малко смущаващо — батальонните командири, които обикновено стояха в салона пред спалнята на кралицата, който наричаха големия кабинет, получиха заповед да държат вратата непрестанно отворена, за да бъде кралското семейство винаги пред очите им.
Един ден кралят се осмели да затвори тази врата. Веднага един офицер я отвори отново. Миг по-късно кралят отново я затвори. Но, отваряйки я отново, офицерът каза:
— Сир, безполезно е да затваряте тази врата. Колкото и пъти да я затворите, аз пак ще я отворя. Такова е нареждането.
Вратата остана отворена.
Всичко, което можаха да издействат от офицерите, беше тази врата, без да бъде напълно затворена, да бъде побутвана към рамката, когато кралицата се облича или съблича. Щом кралицата се облечеше или си легнеше, вратата се затваряше.
Това беше една нетърпима тирания. На кралицата й хрумна идеята да придърпа към своето легло това на камериерката си, така че то да застане между нейното легло и вратата. Това подвижно и украсено със завеси легло се превърна в нещо като параван, зад който тя можеше да се облича и да се съблича.
Една нощ офицерът, като видя, че камериерката спи, а кралицата е будна, се възползва от съня на камериерката, за да влезе при кралицата и да се доближи до леглото й.
Кралицата го изгледа как идва с онзи израз на лицето, който дъщерята на Мария-Терезия се беше научила да приема, когато проявяваха неуважение. Но добрият човек, който не мислеше, че проявява неуважение към кралицата, изобщо не се обезпокои от израза на лицето й и след като на свой ред я изгледа с израз на състрадание, който не може да бъде объркан, каза:
— Ах! Бога ми! Госпожо, трябва да ви дам няколко съвета, щом ви заварвам сама.
И веднага, без да го е грижа дали кралицата иска да го чуе или не, той й обясни какво би направил, ако би бил на нейно място. Кралицата, която бе наблюдавала приближаването му с гняв, успокоена от добродушния му тон, го остави да говори, а към края го слушаше с дълбока меланхолия.
Отгоре на това се събуди и камериерката и като видя мъж до леглото на кралицата, нададе вик и поиска да извика за помощ. Но кралицата я спря.
— Не, Кампан — каза й тя, — оставете ме да чуя това, което казва господинът… Господинът е един добър французин, излъган както мнозина други по отношение на намеренията ни, и думите му издават истинска привързаност към монархията.
И офицерът каза докрай всичко, което имаше да казва на кралицата.
Преди да тръгне за Варен, Мария-Антоанета не бе имала и един сив косъм. През нощта, която последва сцената между нея и Шарни, която разказахме, косите й побеляха почти напълно. Когато откри тази тъжна метаморфоза, тя се усмихна горчиво, отряза една къдрица и я изпрати на госпожа Дьо Ламбал в Лондон, придружена с тези думи:
Побелели от нещастие!
Ние я видяхме очакваща Барнав, присъствахме на надеждите му. Но му беше много трудно да накара кралицата да сподели тези негови надежди.
Мария-Антоанета се страхуваше от сцени на насилие. Дотогава тези сцени винаги са били насочени срещу нея. Свидетелство за това са 14 юли, 5 и 6 октомври, арестът във Варен.
Тя беше чула от Тюйлери звука на фаталния залп на Марсово поле. Това дълбоко обезпокои сърцето й. Общо взето пътуването до Варен беше голяма поука за нея. До този момент революцията изобщо не бе надминала височината на някой от методите на господин Пит или някоя интрига на херцог Д’Орлеан. Тя мислеше, че Париж е воден от няколко водачи. Заедно с краля тя казваше: „Нашата добра провинция!“
304
Медея — в древногръцката митология магьосница, дъщеря на Ает, цар на Колхида. Влюбена в Язон, тя му помага да завладее златното руно и напуска Колхида с него. По-късно заради изневярата му погубва съперницата си и своите две деца — бел.ред.