Впрочем никой от онези крале, които призовавате да ви помогнат, не е готов да воюва с нас, госпожо. Две империи ни мразят дълбоко. Когато казвам две империи, искам да кажа една императрица и един министър, Екатерина II и господин Пит306. Но те са безсилни срещу нас, поне в този час. Екатерина II държи в ноктите си Турция и Полша. За две-три години тя спокойно би могла да подчини едната и да погълне другата. Тя подбужда германците срещу нас. Тя им предлага Франция. Тя хули брат ви Леополд за неговото бездействие. Тя му показва краля на Прусия, нахлуващ в Холандия само защото са причинили неприятности на сестра му. Тя му казва: „Вървете!“, но самата тя не отива. Господин Пит поглъща Индия. Той е като змията боа — това трудно храносмилане го вцепенява. Ако почакаме да свърши, той ще ни нападне на свой ред, но съвсем не чрез външна, а чрез гражданска война… Зная, че изпитвате смъртен страх от този Пит. Зная, че вие, признайте си, госпожо, не говорите за него, без да ви се свие сърцето. Трябва ли ви начин да го поразите в сърцето? Да! Той е да направите от Франция република с крал! Вместо това вие какво правите, госпожо? Вместо това какво прави вашата приятелка, принцеса Дьо Ламбал? Тя разправя в Англия, че цялата амбиция на Франция е в постигането на великата Харта. Че френската революция, обуздана и обяздена от краля, ще върви заднешком! И какво отговаря Пит на тези предложения? Че би страдал, ако Франция стане република, че ще спаси монархията? Но всички ласки, всички настоявания, всички молби на госпожа Дьо Ламбал не можаха да го накарат да обещае, че ще спаси монарха. Защото той мрази монарха! Не беше ли Луи XVI, конституционният крал, кралят философ, този, който му оспори Индия и му изтръгна Америка? Луи XVI! Ами че Пит иска едно-единствено нещо от историята и то е тя да направи от него подобие на Чарлз I!
— Господине! Господине! — извика уплашена кралицата. — Кой ви каза всички тези неща?
— Същите хора, които ми казват какво има в писмата, които Ваше Величество пише.
— Но, значи, ние вече не притежаваме нито една мисъл, която да е наша?
— Вече ви казах, госпожо, че кралете в Европа са обвити в една невидима мрежа, в която онези, които биха искали да се съпротивляват, ще се борят напразно. Не се противете, госпожо — приемете в ума си идеите, които се опитвате да отхвърлите, и мрежата ще стане броня за вас, а онези, които ви мразят, ще станат ваши защитници и невидимите кинжали, които ви заплашват, ще станат шпаги, готови да поразят противниците ви!
— Но, господине, вие непрекъснато забравяте, че онези, които вие наричате наши врагове, са нашите братя, кралете.
— Ех, госпожо! Наречете веднъж французите ваши деца и тогава ще видите колко малко са ваши тези братя на политиката и дипломацията! Впрочем всички тези крале, всички тези принцове не ви ли изглеждат белязани с един съдбоносен печат, печата на лудостта? Да започнем от брат ви Леополд, грохнал на четирийсет и пет години, с неговия тоскански харем, пренесен във Виена, съживяващ умиращите си способности със смъртоносни възбудители, които си произвежда сам… Вижте Фредерик307. Вижте Густав. Единият умря, а другият ще умре без потомство — защото пред очите на всички е признато, че кралският наследник на Швеция е син на Монк, а не на Густав… Вижте краля на Португалия с неговите триста монахини… Вижте краля на Саксония с неговите триста петдесет и четири незаконни деца… Вижте Екатерина, тази Пасифая на Севера308, на която не би стигнал един бик и която има три армии от любовници!… О, госпожо, не забелязвате ли, че всички тези крале и всички тези кралици вървят към пропаст, към бездна, към самоубийство и че ако вие бихте поискали, вие… вие! Вместо да вървите към самоубийство, към пропаст, към бездна, ще вървите към световната империя, към всеобщата монархия?
— Защо не сте казали нищо от това на краля, господин Жилбер? — попита кралицата разколебана.
— Ех, Боже мой! Казах му го! Но както вие си имате своите, така и той си има неговите зли гении, които разрушават онова, което съм изградил аз.
После добави с дълбока меланхолия:
— Вие използвахте Мирабо, вие използвате Барнав. Ще ме използвате след тях и като тях и това ще бъде всичко!
— Господин Жилбер — каза кралицата, — почакайте ме тук… Ще вляза за миг при краля и се връщам.
Жилбер се поклони. Кралицата мина пред него и излезе през вратата, която водеше към покоите на краля.
Докторът почака десет минути, четвърт час. Най-накрая се отвори една врата, но противоположна на тази, през която беше излязла кралицата.
307
Фредерик III (1609 — 70 г.) — датски и норвежки крал от 1648 г.; укрепва ролята на аристокрацията в управлението. След поражението във войната с Швеция през 1657 г. аристокрацията се дискредитира. Фредерик III се опира на буржоазията и на избухналата революция (октомври 1660 г.). Установява режим на абсолютна монархия — бел.ред.
308
Пасифая — в гръцката митология жена на цар Минос. В борбата си за трона Минос потърсил помощта на Посейдон. Морският бог пратил в стадата му един чудно красив бял бик като знак за богоизбраност. Но Минос не изпълнил обещанието си да принесе животното в жертва на Посейдон и богът жестоко му отмъстил. По негова молба Афродита вселила в сърцето на Пасифая страст към бика. Този неестествен брак се осъществил благодарение на помощта на Дедал — митичния родоначалник на занаятчийското изкуство. Той построил от дъски статуя на крава, облякъл я в кожи, поставил я на колела, Пасифая влязла в нея и съблазнила бика. Така бил заченат Минотавър — човек с глава и опашка на бик — бел.ред.