На другия ден Събранието получи двойния доклад от кмета на Париж и командващия Националната гвардия. Всички имаха интерес да бъдат измамени — беше лесно да се изиграе комедията.
Комендантът и кметът говореха за голямата безредица, която трябвало да потушат. За обесването сутринта и за изстрелите вечерта — две неща, които нямаха никаква връзка, — за опасността, заплашваща краля, Събранието и цялото общество, опасност, за която те по-добре от всекиго знаеха, че не съществува.
Събранието им благодари за енергичността, която не им бе идвало и на ум да разгръщат, поздрави ги с победата, която всеки от тях оплакваше в дъното на сърцето си, и благодари на небето, че е позволило с един-единствен удар да бъдат унищожени и въстанието и въстаниците. Ако слушаш поздравените и поздравяващите, революцията беше приключена. Но революцията започваше!
В това време старите якобинци, съдейки за утрешния ден от навечерието, се мислеха за нападнати, преследвани, гонени и се приготвиха да се простят с истинското си значение чрез мнимо смирение. Робеспиер, все още цял треперещ от това, че е бил предложен за крал на мястото на Луи XVI, съчиняваше едно обръщение от името на присъстващи и отсъстващи.
В това обръщение той благодареше на Събранието за неговите „великодушни усилия“, за „мъдростта“, за „твърдостта“, за „бдителността“ и за неговата „безпристрастна справедливост и неподкупност“.
Как фьойаните да не наберат смелост и да не се почувстват всемогъщи, виждайки това смирение на техните неприятели? За миг те се помислиха за господари не само на Париж, но и господари на Франция.
Уви! Фьойаните изобщо не бяха разбрали положението. И като се отделиха от якобинците, те просто си направиха второ Събрание, дублиращо първото. Приликата беше толкова голяма, че и при фьойаните, както и в камарата се влизаше с плащане на такса, както и с условието да си активен гражданин, избирател на избиратели.
Народът имаше две буржоазни камари вместо една. А това изобщо не беше онова, което той искаше. Той искаше една народна камара, която да бъде не съюзник, а неприятел на Националното събрание. Която да не я подпомага във възстановяването на монархията, а да я принуждава, да я събори.
Така че фьойаните изобщо не отговаряха на обществените настроения. Затова обществото ги изостави по краткия път, който изминаха. Тяхната популярност изчезваше с пресичането на улицата.
През юли в провинцията се наброяваха четиристотин общества. От тези четиристотин общества триста кореспондираха поравно с фьойаните и якобинците. Сто имаха отношения само с якобинците. От юли до септември се създадоха други шестстотин общества, от които нито едно не поддържаше кореспонденция с фьойаните.
И колкото повече фьойаните отслабваха, толкова повече якобинците се обединяваха под водачеството на Робеспиер. Робеспиер се превръщаше в най-популярния човек във Франция. Предсказанието на Калиостро, направено на Жилбер, се изпълни по отношение на дребния адвокат от Арас. Може би ще го видим да се сбъдва и по отношение на малкия корсиканец от Аячо309.
Докато това се очакваше, часът, когато трябваше да настъпи краят на Националното събрание, идваше. Наистина, той се задаваше бавно, както за старците, при които животът угасва и се източва капка по капка.
След като бе гласувало три хиляди закона, Събранието щеше да довърши редакцията на конституцията. А основният закон беше една желязна клетка, в която, почти въпреки волята си, почти без да го знае, то беше затворило краля.
Събранието бе позлатило решетките на клетката, но в крайна сметка, макар и позлатени, решетките не можеха да прикрият затвора.
Наистина кралската воля бе станала безсилна. Това беше едно колело, което биваше задвижвано, вместо да задвижва. Цялата съпротива на Луи XVI беше в неговото вето, което в продължение на три години отлагаше изпълнението на приетите декрети, ако тези декрети не се харесваха на краля. Тогава колелото спираше да се върти и със своята неподвижност спираше цялата машина. С изключение на силата на инерцията, по време на царуването на Луи XVI и на Анри IV всяка инициатива беше една величествена безполезност.
При все това денят, когато кралят трябваше да се закълне в конституцията, наближаваше. Англия и емигрантите пишеха на краля:
Погинете, ако е необходимо, но не се унижавайте, заклевайки се!
Леополд и Барнав казваха:
Закълнете се все пак. Пък който ще да изпълнява после.
309
Обещание, което не се изпълнява в „Жозеф Балзамо“; все пак Дюма разказва за 18 брюмер (втори месец от републиканския календар на френската революция от 1879 г. — от 22.Х. до 22.XI — бел.ред.) в „Другарите на Йеху“ — бел.фр.изд.