— Госпожо — каза Барнав, — Събранието извърши само една враждебна постъпка спрямо краля и вас. Тя беше в деня, когато постанови, че никой от членовете му не може да участва в Законодателното събрание310.
— Не ви разбирам добре, господине. Обяснете ми го — каза кралицата с усмивка, изразяваща съмнение.
— Много е просто, тя изтръгна щита от ръцете на приятелите ви.
— И, струва ми се, шпагата от ръката на моите неприятели.
— Уви, госпожо, лъжете се! Ударът идва от Робеспиер и е ужасен, както всичко, идващо от този човек! Най-напред при срещата ви с новото Събрание той ви хвърля срещу непознатото. При Учредителното събрание вие знаехте с кого и с какво се борите, при Законодателното събрание ще трябва наново да се учите. После, отбележете добре това, госпожо, предлагайки нито един от нас да не може да бъде преизбран, Робеспиер поиска да постави Франция пред този избор — да избира хора с по-високо потекло от нашето или с по-ниско. Над нас не съществува нищо — емиграцията дезорганизира всичко. А и дори да предположим, че благородничеството би останало във Франция, народът изобщо няма да тръгне да търси своите представители измежду благородниците. Под нас, може! Народът намери своите депутати под нас — тогава цялото Събрание ще бъде демократично. Ще има само нюанси в тази демокрация и това е всичко.
По лицето на кралицата се виждаше, че тя следи със задълбочено внимание думите на Барнав и започвайки да разбира, се плашеше.
— Вижте — продължи Барнав, — аз съм ги виждал тези депутати, защото от три-четири дни те прииждат в Париж. Видях в частност онези, които идват от Бордо. Почти всички са хора без име, но бързащи да си го създадат и бързат още повече, защото са млади. Освен Кондорсе, Брисо и неколцина други, най-възрастните от тях са едва на трийсет години. Възшествието на младостта прогонва зрялата възраст и детронира традицията. Без бели коси! Нова Франция ще заседава с черни коси.
— И вие мислите, господине, че повече трябва да се страхуваме от тези, които идват, отколкото от тези, които си отиват?
— Да, госпожо. Защото тези, които идват, идват въоръжени с поръчение — да обявят война на благородниците и свещениците! Колкото до краля, засега за него не казват нищо, ще видят… Ако иска да се задоволи с това да бъде изпълнителна власт, може би ще му простят миналото.
— Какво! — провикна се кралицата. — Какво! Да му простят миналото?… Но аз предполагам, че кралят ще бъде този, който ще прощава!
— Е, добре, точно така. Вие виждате, ето къде никога няма да се постигне разбирателство. Онези, които идват, госпожо — и за нещастие вие ще получите доказателство за това, — няма да запазят дори лицемерната предпазливост на онези, които си отиват… За тях — чух това от един депутат от Жиронд, от един от моите колеги, наречен Вернио, — за тях кралят е враг!
— Враг ли? — каза с учудване кралицата.
— Да, госпожо, враг! — повтори Барнав. — Ще рече волен или неволен център за всички вътрешни и външни врагове. Уви, да! Трябва да си признаем, че не грешат съвсем тези новопристигнали, които мислят, че са открили една истина и които нямат друга заслуга, освен че казват на висок глас онова, което и най-усърдните ви противници не се осмеляваха да кажат съвсем тихичко…
— Враг? — повтори кралицата. — Кралят — враг на народа си? О, господин Барнав, ето това е нещо например, в което вие никога няма да ме убедите да повярвам, но и отгоре на това няма и да ме убедите да разбера!
— И все пак е истина, госпожо. Враг по природа, враг по темперамент! Изминаха три дни, откакто той прие конституцията, нали?
— Да. Е, какво от това?
— Е, добре, прибирайки се тук, на краля му е станало почти лошо от гняв и вечерта е писал на императора.
— Но, все пак, как искате да понасяме подобни унижения?
— Ах, сама го потвърждавате, госпожо! Враг, съдбоносен враг. Враг по волята си, защото, възпитан от господин Дьо Вогийон, генерала на йезуитския орден311, кралят е отдал сърцето си в ръцете на свещениците, които са врагове на нацията! Неволен враг, тъй като по задължение е водач на контрареволюцията. И предположете дори, че изобщо да не напусне Париж, той е с емиграцията в Кобленц, във Вандея със свещениците, във Виена и в Прусия със своите съюзници Леополд и Фридрих. Кралят не прави нищо… Допускам, че той не прави нищо, госпожо — каза тъжно Барнав, — е, добре, по липса на личността му, използват името му — в колибата, от амвона, в замъка той е бедният крал, добрият крал, светият крал! Така че на царството на революцията противопоставят един ужасен бунт, госпожо — бунтът на милосърдието!
310
През октомври започва да действа еднокамарно Законодателно събрание на мястото на Учредителното събрание; създава се клуб на фьойаните, якобинците се разделят на жирондисти и монтаняри — бел.ред.
311
Католически монашески орден, основан през 1534 г. в Париж от Игнаций Лойола. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата — бел. ред.