— Наистина, господин Барнав, добре ли е да ми казвате всички тези неща и не сте ли вие първият, който ни оплаква?
— О, да, госпожо! Да, оплаквам ви! Да, все още ви оплаквам и то твърде искрено! Но между мен и онези, за които говоря, я има тази разлика, че те ви оплакват, за да ви погубят, а аз ви оплаквам, за да ви спася!
— Но, в края на краищата, господине, измежду тези, които идват, и които, ако трябва да ви вярвам, идват, за да водят срещу нас война до пълно унищожение, има ли някаква предварителна уговорка, някакъв обмислен план?
— Не, госпожо, и все още не съм изненадан от друго, освен от неясни преценки — премахването на титлата Величество за първото заседание, вместо трон ще бъде поставен един обикновен фотьойл вляво от председателя.
— Виждате ли в това нещо повече от онзи случай, когато господин Type си седна, защото кралят бил седнал?
— Това е поне нова крачка напред, вместо крачка назад… После, има още нещо плашещо, госпожо, и то е, че господата Дьо Лафайет и Байи ще бъдат сменени!
— О! Колкото до това — каза бързо кралицата, — не съжалявам за тях!
— И бъркате, госпожо. Господин Байи и господин Дьо Лафайет са ваши приятели…
Кралицата се усмихна горчиво.
— Ваши приятели, госпожо! Може би вашите последни приятели! Така че пазете ги. Ако са запазили някаква популярност, използвайте ги, но побързайте — тяхната популярност ще си замине, както стана с моята.
— В крайна сметка, господине, вие ми показвате бездната, водите ме чак до кратера й, карате ме да измеря дълбочината й, но не ми казвате по какъв начин да я избегна.
За миг Барнав остана безмълвен. После въздъхна, прошепвайки:
— Ах, госпожо! Защо ли ви арестуваха по пътя за Монмеди!
— Хубава работа! — каза кралицата. — Ето, че господин Барнав одобрява бягството във Варен!
— Не го одобрявам, госпожо, защото положението, в което се намирате днес, е следствие от това бягство. Но тъкмо защото това бягство, имаше такива последици, съжалявам, че не беше по-успешно.
— Излиза, че днес господин Барнав, член на Националното събрание, изпратен от това Събрание заедно с господата Петион и Ла Тур Мобурж, за да доведе краля и кралицата в Париж, съжалява, че кралят и кралицата не са в чужбина?
— О, да се разберем, госпожо! Този, който съжалява за това, изобщо не е членът на Събранието, изобщо не е колегата на господата Ла Тур Мобурж и Петион. Това е бедният Барнав, който вече не е нищо друго, освен ваш скромен слуга, готов да даде за вас живота си, сиреч всичко, което притежава.
— Благодаря, господине — каза кралицата. — Тонът, с който ми правите това предложение, ми доказва, че сте човек, който ще удържи на думата си. Но се надявам, че няма да се наложи да доказвате предаността си.
— Толкова по-зле за мен, госпожо! — отвърна простичко Барнав.
— Как така, толкова по-зле?
— Да… След като тъй и тъй ще се пада, бих искал поне да падна, борейки се, защото ето какво ще стане, госпожо. Докато от дълбините на моята Дофине312, където ще ви бъда безполезен, аз ще изпращам своите благопожелания най-вече на красивата и млада жена, на нежната и предана майка, а не толкова на кралицата, грешките, които създадоха миналото, ще подготвят бъдещето. Вие ще разчитате на чуждестранна помощ, която или няма да пристигне, или ще пристигне твърде късно. Якобинците ще се докопат до властта в Събранието и извън Събранието. Вашите приятели ще напуснат Франция, за да избегнат преследванията. Онези, които останат, ще бъдат арестувани и хвърлени в затвора. Аз ще бъда от тях, тъй като не желая да бягам! Тогава ще бъда съден и осъден. Може би моята мрачна смърт ще ви бъде безполезна, дори ще остане неизвестна за вас или пък, ако слухът за тази смърт стигне до вас, ще съм ви бил толкова малко в помощ, че вие ще сте забравили няколкото часа, през които съм могъл да се надявам, че съм ви бил полезен…
— Господин Барнав — отвърна с голямо достойнство кралицата, — изобщо не зная какъв жребий е отредило бъдещето на краля и на мен. Но това, което зная, е, че имената на хората, които са ни оказвали услуги, са най-внимателно записани в паметта ни и че каквото и щастие или нещастие да ги постигне, то няма да ни бъде чуждо… Докато чакаме, господин Барнав, можем ли да направим нещо за вас?
— Много… Лично вие, госпожо… Вие можете да ми докажете, че не съм бил някое същество без стойност в очите ви.
— И какво трябва да направя за тази цел?
Барнав коленичи на едно коляно.
— Да ми дадете ръката си за целувка, госпожо.