— Върви да потърсиш ключовете — каза Бийо на Питу.
Питу разтвори пергела на дългите си крака и като се върна след пет минути, каза:
— Абат Фортие накарал да занесат ключовете у дома му, за да бъде сигурен, че църквата изобщо няма да бъде отворена.
— Трябва да отидем и да потърсим ключовете от абата — каза Дезире Манике, роден подбудител към крайни мерки.
— Да, да идем да потърсим ключовете от абата! — викнаха двеста гласа.
— Изглежда нещата ще се проточат — каза Бийо, — а когато смъртта чука на някоя врата, тя няма навика да чака.
Тогава той се огледа наоколо. Срещу църквата строяха една къща.
Работниците дърводелци оформяха греда. Бийо тръгна право към тях и с ръка им направи знак, че има нужда от гредата, която оформят. Работниците се отдръпнаха, а гредата беше повдигната на талпи.
Бийо вкара ръката си между гредата и земята почти по средата й. После, с едно-единствено усилие, я повдигна. Но под тази огромна тежест колосът се олюля и за миг помислиха, че ще падне. Всичко се разви светкавично. Бийо си възвърна равновесието, усмихвайки се страховито. После тръгна с гредата под мишница с бавна, но твърда крачка.
Би могло да се каже, че това е някой древен таран, от онези, с които войните на Александър, на Анибал и на Цезар са събаряли крепостните стени.
Бийо застана с разкрачени крака пред вратата и страховитото приспособление се задейства.
Вратите бяха от дъб. Резетата, ключалките и пантите бяха железни. При третия удар резетата, ключалките и пантите изхвръкнаха. Дъбовите врати зинаха полуотворени.
Бийо пусна гредата да падне. Четирима души я вдигнаха и едва я отнесоха до мястото, откъдето я беше взел Бийо.
— А сега, господин кмете — каза Бийо, — накарайте да поставят ковчега на бедната ми жена, която никога не е сторила никому зло, на средата на мястото за хора. Ти, Питу, докарай клисаря, швейцареца316, псалтовете и децата от хора. Аз се заемам с абата.
Кметът, предвождайки ковчега, влезе в църквата. Питу се зае с търсенето на псалтовете, децата от хора, клисаря и швейцареца, придружен от лейтенанта си Дезире Манике и четирима мъже, в случай че налети на вироглавци. Бийо се отправи към дома на абат Фортие. Множество хора искаха да тръгнат с Бийо.
— Оставете ме сам — каза той. — Може би това, което ще извърша, ще бъде осъдително. Всеки сам носи отговорност за делата си. И той се отдалечи, слизайки по улица „Черковна“, за да поеме по улица „Соасон“. В продължение на една година за втори път арендаторът революционер се оказваше лице в лице със свещеника роялист.
Спомняте си какво беше станало първия път. Вероятно ще станем свидетели на подобна сцена.
Така че, виждайки го да върви с бърза крачка към жилището на абата, всеки остана неподвижен при портата си, следвайки го с очи и поклащайки глава, но без да направи нито крачка.
— Той забрани да го следваме — си казваха един на друг зрителите.
Голямата порта на абата беше заключена като тази на църквата. Бийо се огледа дали в околностите няма някой строеж, от който би могъл да вземе назаем някоя греда, но имаше само огромен камък в средата на пясъчник, около който земята беше разровена от децата и който се клатеше в гнездото си като зъб в алвеолата на венеца. Арендаторът отиде до камъка, разклати го силно, разшири дупката му и изтръгна камъка от квадрата от павета, в който беше вкопан.
После, вдигайки го над главата си като някой Аякс или нов Диомед, отстъпи три крачки и метна гранитния блок със същата сила, с която би го сторила някой катапулт. Разбитата врата се разхвърча на парчета. В същото време, когато Бийо си пробиваше път по този страховит начин, прозорецът на първия етаж се отвори и се появи абат Фортие, викащ с всичка сила енориашите си на помощ. Но стадото не обърна внимание на гласа на пастира, решено да остави вълка и овчаря да се оправят сами.
На Бийо му беше необходимо известно време, за да разбие двете или трите врати, които все още го отделяха от абат Фортие, както беше разбил първата.
Това нещо му отне почти десет минути.
Така че след десет минути по все по-силните викове и все по-изразителните жестове на абата можеше да се разбере, че нарастващото му вълнение иде оттам, че опасността се приближава.
Наистина изведнъж се видя как зад свещеника се появява бледото лице на Бийо и после една тежка ръка се протегна и се стовари тежко на рамото му.
Свещеникът се вкопчи в дървения перваз, който служеше за опора на прозореца. Той също притежаваше пословична сила и не би било лесно дори на Херкулес да го накара да изпусне хванатото.
316
Така във Франция наричат пазачите на църквата, които носят униформата на средновековни швейцарски наемници — бел.прев.