— Питу! — каза той. — Ти си почтен човек!
— По дяволите! — отвърна Питу. — И аз така мисля, господин Бийо!
— А пък аз съм сигурен в това!
— Вие сте твърде добър, господин Бийо — каза Питу.
— Реших, след като замина, ти, Питу, да останеш да ръководиш фермата.
— Аз ли, господине? — каза учуден Питу. — Невъзможно!
— Защо да е невъзможно?
— Ами, господин Бийо, защото има куп подробности, за които е необходимо женско око.
— Знам това — отвърна Бийо. — Ти сам ще избереш жената, която ще сподели с теб надзора. Не те питам за името й. Няма нужда да го зная и когато ще се връщам във фермата, ще предупреждавам седмица по-рано, за да може, ако аз не трябва да я виждам или тя не трябва да ме вижда, да има време да се отдалечи.
— Добре, господин Бийо — каза Питу.
— Сега — продължи Бийо, — на хармана е зърното, необходимо за посев. В плевните са сеното, сламата и овесът, необходими за изхранването на конете, а в това чекмедже са парите за надници и за изхранване на хората.
Бийо отвори едно чекмедже, пълно с пари.
— Момент, господин Бийо! — каза Питу. — Колко пари има в това чекмедже?
— Изобщо не знам — каза Бийо, бутайки го обратно.
После го заключи, подаде ключа на Питу и каза:
— Когато вече свършиш парите, ще поискаш от мен.
Питу разбра какво доверие се съдържаше в този разговор. Той разтвори ръце, за да прегърне Бийо. Но изведнъж се усети, че ще бъде твърде дръзко от негова страна това, което щеше да направи.
— О, простете, господин Бийо! — каза той. — Хиляди извинения!
— За какво да ти прощавам, приятелю мой? — попита Бийо, разнежен от тази скромност. — Да ти прощавам за това, че един честен човек е протегнал напред ръце, за да прегърне друг честен човек? Хайде, ела Питу! Ела и ме прегърни!
Питу се хвърли в обятията на Бийо.
— А ако случайно имате нужда от мен там?… — каза му той.
— Бъди спокоен, Питу, няма да те забравя.
После добави:
— Сега е два часът следобед. В пет часа аз тръгвам за Париж. В шест часа ти можеш да бъдеш тук, заедно с жената, която си избрал да ти помага.
— Добре! Тогава нямам време за губене! — каза Питу. — Довиждане, скъпи господин Бийо!
— Довиждане, Питу!
Питу хукна навън от фермата. Бийо го проследи с очи, докато можеше да го вижда. После, когато изчезна, рече:
— О! Защо дъщеря ми Катрин не си падна по някой добър момък като този, отколкото по онази благородна гадина, която я остави вдовица, без да е омъжена, и майка, без да е била съпруга?
Безполезно е да разказваме, че в пет часа Бийо се качи на дилижанса от Виле-Котре за Париж и че в шест часа Питу, Катрин и малкият Изидор влязоха във фермата.
126.
Обликът на новото събрание
На 1 октомври 1791 година бе предвидено тържественото откриване на Законодателното събрание. Бийо пристигна в края на септември, както и другите депутати.
Новото събрание се състоеше от седемстотин четирийсет и пет членове. От тях адвокатите и легистите321 наброяваха четиристотин души. Седемдесет и двама бяха литераторите, журналистите и поетите. Седемдесет — конституционните свещеници, сиреч такива, които се бяха заклели в конституцията. Двеста и трима други бяха собственици или арендатори на селскостопански имения както Бийо, който беше и собственик, и арендатор едновременно, или хора, упражняващи свободни професии и занаяти.
Впрочем характерната особеност на новите депутати беше младостта — по голямата част от тях не бяха на повече от двайсет и шест години. Би могло да се каже, че Франция е делегирала едно ново и непознато поколение, за да скъса насила с миналото. Шумно, бурно, революционно, то щеше да детронира традицията. Почти всички образовани умове — едни, както казахме, поети, други адвокати, трети — химици. Изпълнени с енергия и красота, с извънредна жар и безгранична преданост към идеите, силно невежи в държавните дела, неопитни, бъбриви, лекомислени, свадливи, те представляваха без съмнение онова велико, но ужасно нещо, наричано неизвестност.
Обаче неизвестното в политиката винаги означава безпокойство.
С изключение на Кондорсе322 и Брисо би могло всеки един от тези хора да бъде попитан: „Кой сте вие?“
Наистина къде бяха светилата и дори светилниците на Учредителното събрание? Къде бяха Мирабо, Сийес, Дюпор, Байи, Робеспиер, Барнав, Казале? Нямаше ги.
Тук-там сред тази пламенна младеж се виждаха няколко побелели глави.
Останалите представляваха младата и вече възмъжала Франция, Франция на черните коси.
На всичко отгоре се чувстваше, че започва гражданска война в страната и война извън граница. Всички тези млади хора съвсем не бяха просто депутати. Те бяха бойци — Жирондата323, която в случай на война се бе самопредложила. И всички от двайсет до петдесетгодишните щяха да тръгнат към границата.
321
Легисти — юристи, разработващи и внедряващи римското право в Средновековието и по-късно. По времето на разказа на Дюма легисти наричат вече въобще законоведите — бел.прев.
322
Антоан Никола, маркиз Дьо Кондорсе (1743 — 1794), френски философ просветител, математик, политически деец, член на Парижката академия на науките (1769) и на Френската академия (1782). Сътрудничи на енциклопедистите Д. Дидро, Ж. Д’Аламбер и др. Във философията клони към деизма и сенсуализма. Дели историята на човечеството на 10 епохи съобразно с усъвършенстването на разума и умножаването на знанията — бел.ред.
323
Жиронда — политическа групировка на френската републиканска буржоазия по време на Великата френска революция; създадена 1791 г. от депутати (повечето от областта Жиронда), привърженици на Ж. Брисо (1754 — 1793). Дошли на власт след премахването на монархията (1792), те се обявяват против по-нататъшното задълбочаване на революцията. Комуната в Париж (31 май — 2 юни 1793) ги лишава от властта — бел.ред.