Жирондата изпращаше един авангард. Този авангард бяха Вернио, Гюаде, Женсон, Фонфред и Дюко. Това беше онова ядро, което в крайна сметка трябваше да се нарече жирондата и да даде името си на една знаменита партия, която въпреки грешките си остана симпатична с нещастията си.
Родени от дъха на войната, те влизаха с един скок и като атлети подемаха битката на кървавата арена на политическия живот. Никой, който ги гледаше да заемат шумно местата си в камарата, не би отгатнал у тях бурните повеи, които щяха да създадат бурите на двайсети юни, на десети август и на двайсет и първи октомври324.
Нямаше десница — десницата беше ликвидирана, — следователно, нямаше и аристократи.
Цялото Събрание беше на оръжие срещу двама врагове — благородничеството и духовенството. Поръчението, което беше получило, бе, ако се съпротивляват, съпротивата им да бъде ликвидирана.
Колкото до краля, оставяха на съвестта на депутатите преценката за поведението, което трябваше да имат спрямо него. Жалеха го. Надяваха се, че ще се изплъзне от тройната власт на кралицата, аристокрацията и духовенството. Ако пък ги поддържаше, щяха да го смажат заедно с тях.
Бедният крал — вече не го наричаха краля, нито Луи XVI, нито величество. Наричаха го изпълнителната власт. Първият порив на депутатите, когато влизаха в тази напълно непозната им зала, беше да се огледат наоколо. От всяка страна имаше по една запазена трибуна.
— За кого са тези трибуни? — попитаха множество гласове.
— Това са трибуните за депутатите с изтекъл мандат — отвърна архитектът.
— Охо! — измърмори Вернио. — Какво ще рече това? Цензорски комитет! Законодателното събрание е камара на представителите на нацията, а не клас от ученици.
— Да почакаме — каза Ерол дьо Сешел. — Ще видим как ще се държат учителите ни.
— Разсилен — извика Тюрио, — казвате на нововлизащите, че в Събранието има един човек, който трябваше да хвърли управителя на Бастилията от стените му долу и че този човек се нарича Тюрио.
Година и половина по-късно този човек се нарече Тюе-Роа325.
Първото действие на новото събрание беше да изпрати депутация в Тюйлери. Кралят беше непредпазлив и нареди да го замести един министър.
— Господа — каза им той, — кралят не може да ви приеме в момента. Елате отново след три часа.
Депутатите се оттеглиха.
— Е, какво? — попитаха ги останалите, като ги видяха да се връщат така бързо.
— Граждани — каза единият от изпратените, — кралят не беше готов, трябва да убием три часа още.
— Хубаво! — извика от мястото си безкракият Кутон326. — Да използваме тези три часа. Предлагам да премахнем титлата величество.
Отвърна му всеобщо ура. Титлата величество беше премахната с акламации.
— Как ще се нарича изпълнителната власт? — попита тогава един глас.
— Ще се нарича крал на французите — отвърна друг глас. — Това е една твърде хубава титла и господин Капе ще трябва да се задоволи с нея.
Всички очи се обърнаха към човека, който току-що беше нарекъл краля на Франция „господин Капе“. Това беше Бийо.
— Съгласни сме да е крал на французите! — разнесе се почти единодушен вик.
— Почакайте — каза Кутон, — остават ни още два часа. Искам да направя ново предложение.
— Направете го! — извикаха всички.
— Предлагам да станем при влизането на краля, но седне ли той веднъж, всички да насядат и да си сложат шапките.
За миг се надигна страхотен шум — виковете на одобрение бяха толкова силни, че можеха да се вземат за викове на противопоставяне. Най-накрая, когато шумът утихна, се разбра, че всички са съгласни. Предложението беше прието.
Кутон хвърли поглед към стенния часовник.
— Имаме още един час — каза той. — Искам да направя трето предложение.
— Кажете! Кажете! — викнаха всички.
— Предлагам — подхвана Кутон с онзи свой приятен глас, който според случая можеше да потреперва страховито, — за краля вече да няма трон, а само обикновен фотьойл.
Ораторът беше прекъснат от аплодисменти.
— Почакайте, почакайте — вдигна ръка той. — Това не е всичко.
На мига настъпи тишина.
— Предлагам, фотьойлът на краля да бъде от лявата страна на председателя.
— Внимавайте! — каза един глас. — Това означава не само да се премахне тронът, но и да се подчини кралят.
324
След като през март 1792 г. жирондистите създават правителство, те поемат властта. Следват патриотичната демонстрация от 20 юни на народните маси пред двореца Тюйлери, приемането на декрета „Отечеството е в опасност“ на 11 юли и декретът от 23 октомври, постановяващ емигрантите в изгнаничество и осъждащ на смърт тези, които се завърнат — бел.ред.
326
Жорж Огюст Кутон (1755 — 1794) — деец на Великата френска революция, от крайно лявото крило на якобинците. Член на Конвента от 1792 г., на Комитета за обществено спасение от 1793 г. Заедно с М. дьо Робеспиер и Л. А. Сен-Жюст възглавява правителството на якобинската диктатура, установило революционен терор. След термидорианския преврат (27–28 юли 1794) е гилотиниран — бел.ред.