Предложението се прие единодушно.
На другия ден народът заля трибуните на бившите депутати и пред това нахлуване сянката на Учредителното събрание изчезна.
127.
Франция и светът
Както вече казахме, новото Събрание бе специално избрано да работи срещу благородниците и свещениците. А това беше един истински кръстоносен поход. Само че на знамената му вместо „Бог го иска“ беше изписано „Народът го иска“.
На девети октомври, в деня, когато Лафайет подаде оставка, Галоа и Жансоне прочетоха доклада си за религиозните метежи във Вандея. Той беше мъдър, сдържан и дори с това направи дълбоко впечатление. Кой го беше вдъхновил, ако не и написал?
Един твърде ловък политик, когото скоро ще видим да излиза на сцената и да участва в нашата книга.
Събранието беше толерантно. Един от членовете й, Фоше, поиска държавата да спре да плаща на свещениците, които заявяват, че не искат да се подчинят на държавата и при все това да се дадат пенсии на онези от съпротивяващите се, които са стари и немощни.
Дюко отиде по-далеч — призова към толерантност. Той поиска на свещениците да бъде предоставена пълна свобода да полагат или да не полагат клетва.
А конституционният епископ Торн дори заяви, че самият отказ на свещениците се дължи на твърде големите им добродетели.
Веднага ще видим как набожниците от Авиньон отвърнаха на тази толерантност.
След дискусията за конституционните свещеници, която не беше приключена, преминаха към емигрантите, което означаваше да се премине от вътрешната към външната война, сиреч да се бръкне в двете рани на Франция.
Фоше обясни въпроса за духовенството, докато Брисо — този за емиграцията327.
Той го разгледа откъм възвишената му и човешка страна. Подхвана го оттам, откъдето Мирабо бе го изтървал от умиращите си ръце една година по-рано. Той поиска да се направи разлика между емиграцията от страх и емиграцията от омраза. Поиска да бъдат снизходителни към едната и строги към другата. По негово мнение не би могло гражданите да бъдат затворени в кралството. Напротив, необходимо би било да им се оставят всички врати отворени. Той дори не искаше да се конфискува имуществото на емигриралите от омраза. Поиска само да се спре да се плаща на онези, които бяха вдигнали оръжие срещу Франция.
Чудесно, наистина! Франция продължаваше да плаща в чужбина пенсиите на Конде, на Ламбеск и на Шарл дьо Лорен!
Веднага ще видим как емигрантите отвърнаха на тази благост.
Щом Фоше привърши речта си, пристигнаха новини от Авиньон.
Щом Брисо приключи със своята, получиха новини от Европа. После като голям отблясък от запад, като голям пожар дойдоха новини от Америка.
Но да започнем от Авиньон.
Нека разкажем с няколко думи историята на този втори Рим.
През 1304 година Бенедикт XI беше умрял по един скандален начин. Веднага казаха, че бил отровен със смокини. Филип Хубави328, който беше зашлевил Бонифаций VIII329 с ръката на Колона330, беше вперил очи в Перуджа, където заседаваше конклавът. От дълго време той имаше идея да измъкне папството от Рим и да го отведе във Франция, за да може — след като веднъж го е вкарал в тъмницата си, — да го накара да работи в негова полза и както казва великият учител Мишле331: „Да му диктува изгодни за него були332, да експлоатира неговата непогрешимост и да назначи Светия Дух за писар и бирник на френския кралски дом.“
Един ден при Филип пристигна, покрит с прах и умиращ от умора, пратеник, който едва можеше да говори. Той му носеше следната новина:
Френската и антифренската партия бяха така добре уравновесени в конклава, че при нито едно от гласуванията не можеха да изберат папа и се говореше да свикат нов конклав в друг град.
Това решение изобщо не устройваше гражданите на Перуджа, които държаха папата да бъде избран в техния град. Тогава те използваха един остроумен начин.
Поставиха кордон от стражи около конклава, за да попречат да се носи ядене и пиене на кардиналите. Кардиналите се развикаха.
— Изберете папа — викаха им перуджанците — и ще ви дадем да ядете и да пиете.
Кардиналите удържаха двайсет и четири часа. След като времето изтече, те се решиха антифренската партия да избере трима кардинали, а от тези трима кардинали френската партия да избере папа.
Антифренската партия избра трима явни врагове на Филип Хубави. Но в числото на тези трима врагове на Филип Хубави беше и Бертран дьо Гот, архиепископ на Бордо, който беше известен с това, че е повече приятел на себе си, отколкото неприятел на Филип Хубави.
328
Филип IV Хубави „Железният крал“ (1268 — 1314) — френски крал от 1285; от династията Капетинги. Син на Филип III. Укрепва позициите на централната кралска власт. Свиква (1302) за пръв път Генералните щати. Води борба с папа Бонифаций VIII, когото пленява, и налага избирането на папа Климент V. Ликвидира (1312) Ордена на тамплиерите — бел.ред.
329
Бонифаций VIII (светско име — Бенедето Каетани) (около 1235 — 1303) — папа от 1294. Стреми се да подчини светските владетели на папската власт, но претърпява неуспех в борбата с френския крал Филип IV Хубави, което е предпоставка за Авиньонското пленничество на папите — бел.ред.
330
Колона — известен римски род. През XIV-XVI в. играе важна политическа роля. От рода са папа Мартин V (1368 — 1431), много кардинали, поетесата Витория Колона (1492 — 1547) и др. — бел.ред.
331
Жул Мишле (1798 — 1874), когото Дюма цитира в романа, е френски историк, професор. Ръководи историческата секция в Националните архиви (1831). Чрез науката пропагандира антиклерикалните и либералните си идеи. Трудове: „История на Франция“, „История на Френската революция“ и др. — бел.ред.