Потегли пратеник, носещ тази новина. Това беше пратеникът, който бе изминал пътя за четири дни и четири нощи и пристигаше умиращ от умора. Нямаше време за губене.
Филип изпрати нарочен пратеник при Бернар дьо Гот, който изобщо още не знаеше за високата мисия, с която бе натоварен, за да му определи среща в гората на Сен Жан д’Анжели.
Беше една толкова тъмна нощ, приличаща на нощ за призоваване на духове на едно кръстовище на три пътя. При подобни условия онези, които искаха да придобият свръхчовешкото благоволение на дявола и заклевайки се да му бъдат безусловно предани, целуваха раздвоеното копито на Сатаната.
Само че, несъмнено за да успокоят епископа, започнаха с това, че изслушаха литургията. После, в момента на вдигането на светите дарове, кралят и прелатът333 се заклеха да пазят тайна. После свещите угаснаха, енорийският свещеник се оттегли, следван от децата от хора, отнасяйки кръста и светите съдове, сякаш се страхуваше да не бъдат осквернени от сцената, на която би трябвало да станат неми свидетели. Архиепископът и кралят останаха сами.
Кой би могъл да осведоми Вилани334, от когото ние четем за тези събития?
Може би Сатаната, който със сигурност е бил третият присъстващ на тази среща.
— Архиепископе — каза кралят на Бертран дьо Гот, — имам властта да те направя папа, ако го поискам. Затова дойдох при теб.
— А доказателства? — попита Бертран дьо Гот.
— Ето ги доказателствата — каза кралят.
И му показа едно писмо от своите кардинали, които, вместо да му кажат, че изборът е направен, го питаха кого трябва да изберат.
— Какво трябва да направя, за да стана папа? — попита гасконецът, побъркал се от радост, като се хвърли в краката на краля.
— Да обещаеш, че ще ми окажеш шест милости, които ще ти поискам — отвърна кралят.
— Кажете, кралю мой! — каза Бертран дьо Гот. — Аз съм ваш поданик и съм длъжен да се подчинявам.
— Шестте специални милости, които ще ти поискам са следните…
Бертран дьо Гот слушаше с наострени уши, защото се страхуваше да не би кралят да поиска от него неща, които да застрашат благополучието му, или пък да са невъзможни.
— Първата — каза Филип — е, че ще ме помириш с църквата и ще я накараш да ми прости за вредата, която й причиних, арестувайки папа Бонифаций VIII.
— Съгласен! — побърза да отговори Бертран дьо Гот.
— Втората е, че ще допуснеш до причастие мен и всичките ми хора.
Филип Хубави беше отлъчен от църквата.
— Съгласен — каза Бертран дьо Гот, учуден, че му искат толкова малко, за да го направят толкова велик.
Наистина, оставаше да му поискат още четири неща.
— Третата е да ми даваш десятъка на духовенството в моето кралство в продължение на пет години, за да мога да подпомогна покриването на разходите за войната във Фландрия.
— Съгласен!
— Четвъртата е да отмениш и анулираш булата на папа Бонифаций „Ausculta fili“335.
— Съгласен! Съгласен съм!
— Петата е да дадеш кардиналско достойнство на месирите Якопо и Пиеро ди Колона и заедно с тях да направиш кардинали и някои мои приятели.
— Съгласен! Съгласен! Съгласен!
После, тъй като Филип замлъкна, обезпокоеният архиепископ попита:
— А шестата, монсеньор?
— Шестата — отвърна Филип Хубави — си запазвам правото да поискам, когато му дойде времето, защото е нещо твърде важно и тайно.
— Важно и тайно? — повтори Бертран дьо Гот.
— Толкова важно и толкова тайно — каза кралят, — че предварително искам да ми се закълнеш над разпятието.
И като дръпна разпятието от гърдите си, той го поднесе на архиепископа.
Той не се поколеба нито за миг, тъй като беше последното препятствие за преодоляване — преодолееше ли го, ставаше папа. Той протегна ръка над образа на Спасителя и каза с твърд глас:
— Заклевам се!
— Така е добре — каза кралят. — А сега, в кой град на кралството ми искаш да бъдеш увенчан?
— В Лион.
— Ела с мен! Ти ще си папа под името Климент V.
Климент V последва Филип Хубави. Но беше силно обезпокоен от онова шесто искане, което неговият сюзерен336 си бе запазил правото да му отправи.
В деня, когато му го отправиха, той видя, че не е нещо голямо и изобщо няма да го затрудни — ставаше въпрос да се ликвидира Орденът на тамплиерите337.
Всичко това обаче вероятно не беше много по сърце на Бога. Затова Бог изрази недоволството си по един твърде очевиден начин.
В момента, когато излизайки от църквата, където Климент V бе коронясан за папа, шествието минаваше покрай един зид, отрупан със зрители, зидът се срути, рани краля, уби херцог Дьо Бретан и събори папата. Тиарата338 падна и символът на униженото папство се изтъркаля в едно поточе.
333
Прелат — висш католически духовник, на когото титла е дадена от друг висш духовник. Най-често е почетна или понякога е свързана с известна юрисдикция (епископство, абатство) — бел.ред.
335
Писмо, адресирано на 5 декември 1301 от папа Бонифаций VIII към Филип Хубави, в което папата разобличава краля и сочи злините, които той причинява на Франция и църквата — бел.ред.
336
Сюзерен — в Западна Европа едър върховен владетел (крал, княз, херцог, граф), на когото са подчинени по-дребни феодали — бел.ред.
337
Тамплиерите са членове на католическия духовно-рицарски орден, основан в Ерусалим около 1119 г. за защита на Светите места. 1291 г. — преместен в Европа (от 1306 в Париж). Оформя се като банкерска организация с разклонения в много католически страни. 1312 г. — орденът е разтурен от папа Климент V — бел.ред.
338
Тиара — корона с конична форма, украсена с 3 диадеми една над друга. Носена е като митра от папите при церемонии (но не при литургии) и символизира тройната власт — духовна, съдебна и мирска; днес не се използва. Още в Древна Месопотамия тиарата е божествен атрибут — бел.ред.