Няма човек, дори и Данте, който да не е намерил някоя смърт за човека, когото мрази.
Той го описал изтърбушен от глиган.
Той умря от удар на глиганска муцуна, крадецът, когото при Сена видяха, пари да фалшифицира!341
Папите, които живееха в Авиньон след Климент V, сиреч Йоан XXII, Бенедикт XII, Климент VI, само изчакваха случай да купят Авиньон. Такъв случай се представи на последния.
Една млада, още непълнолетна жена, Джована ди Наполи, не бихме казали, че го продаде, а го даде срещу опрощението на едно убийство, извършено от нейните любовници.
Пораснала, тя оспори прехвърлянето. Но Климент VI се държеше, и то добре!
Така добре, че когато през 1377 година папа Григорий XI премести отново в Рим седалището на папството, Авиньон, управляван от папски легат, остана подчинен на Светия престол. Това все още беше така през 1791 година, когато станаха събитията, които са причина за това дълго отклонение.
Както в деня, в който Авиньон бе поделен между краля на Неапол, граф Дьо Прованс, и краля на Франция, граф Дьо Тулуз, в Авиньон имаше два Авиньона — Авиньон на свещениците и Авиньон на търговците.
Авиньон на свещениците притежаваше сто църкви, двеста манастира и свой папски дворец.
Авиньон на търговците си имаше реката, своите работници копринари и транзитното кръстовище от Лион за Марсилия и от Ним за Тюрен.
Французите от Франция са си французи. Французите от Италия са почти италианци.
Французите от Франция, сиреч търговците, си даваха доста труд и мъка, за да преживеят, да изхранят жените и децата си и едва свързваха двата края.
Французите от Италия, ще рече свещениците, притежаваха цялата власт и цялото богатство. Това бяха абати, епископи, архиепископи, безделни кардинали, елегантни, дръзки, поклонници на красивите дами, господари сред жените от народа, които коленичеха при преминаването им, за да целунат белите им ръце.
Искате някой типичен пример?
Вземете хубавия абат Мори. Това е един франко-италианец от Графството342. Син на обущар, аристократ като Лозюн, горделив като някой Клермон-Тонер, нахален като лакей!
Навсякъде, преди да станат хора и следователно да имат страсти, децата се обичат. Но в Авиньон се мразеха от рождение.
На 14 септември 1791 година — по време на Учредителното събрание — един декрет на краля беше присъединил към Франция Авиньон и Графството. От една година Авиньон беше ту в ръцете на френската, ту в ръцете на антифренската партия. Бурята беше започнала още през 1790 година.
Една нощ папистите се бяха позабавлявали, като обесиха едно чучело, украсено с трибагреника. На сутринта при тази гледка Авиньон скочи.
Измъкнаха от домовете им четирима паписти, които нямаха вина: двама благородници, един буржоа и един занаятчия, и ги обесиха на мястото на чучелото.
Водачи на френската партия бяха двама млади хора, Дюпар и Менвиел, и един по-възрастен, наречен Лескюйе.
Последният беше французин в пълния смисъл на думата — той беше пикардец, с пламенен и в същото време разсъдлив характер, установил се в Авиньон като нотариус и секретар на общината.
Тези трима водачи бяха вдигнали две-три хиляди войници и бяха предприели с тях една експедиция срещу Карпантра, която не успя.
Дъждът, леденостуденият дъжд, примесен с градушка, един от онези дъждове, които слизат от връх Ванту, бе разпръснал армията на Менвиел, Дюпар и Лескюйе, както бурята бе разпръснала флота на Филип II343.
Кой бе докарал този чудотворен дъжд? Кой беше имал силата да разпръсне революционната армия? Дева Мария!
Но Дюпар, Менвиел и Лескюйе подозираха един каталанец, наречен кавалер Патрикс, когото бяха произвели генерал, че е подпомогнал така ефикасно Девата в чудото, че приписаха на него цялата чест за това.
В Авиньон бързо съдят за предателство — убиват предателя. И Патрикс беше убит.
Обаче от какви хора се състоеше армията, представляваща френската партия?
От селяни, хамали и дезертьори.
Потърсиха човек от народа, който да командва останалите от народа.
Помислиха, че са намерили такъв какъвто им трябва в лицето на едного, наречен Матийо Жуве, който сам се наричаше Журдан.
Той беше роден в Сен Жюст, близо до Пюи-ан-Веле — най-напред бил мулетар, после войник, после кръчмар в Париж. В Авиньон той продаваше аленочервена боя.
Това беше един убиец-самохвалко, един фанфарон сред престъпниците. Той развяваше голямата си сабя и разправяше, че с нея бил отразял главата на управителя на Бастилията и на двама телохранители на шести октомври. Къде с насмешка, къде с боязън към презимето Журдан, което си беше дал сам, народът беше прибавил и презимето Режи-главов344.
343
„Непобедимата Армада“ — голям военен флот (128 кораба и други съдове), създаден през 1586 — 1588 г. от Испания за завладяване на Англия по време на англо-испанската война 1586 — 1604 г. Поражението на „Непобедимата армада“ при бреговете на Англия подронва морското могъщество на Испания — бел.прев.