После след дългата бащина целувка, когато двете усти се търсеха и без да произнесат и дума, си казаха всичко, Жилбер се обърна към домакина, когото едва беше видял.
Той стоеше прав, с разкрачени крака. Едната му ръка беше опряна на масата, а другата на кръста. Той беше осветен от лампата, чийто абажур бе вдигнал, за да вижда по-добре разиграващата се пред очите му сцена.
— Виж, Албертин56 — каза той, — и благодари с мен на случайността, която ми дава възможност да направя услуга на един от моите братя.
В момента, в който хирургът произнасяше малко превъзнесените си слова, Жилбер се обърна и, както вече казахме, погледна за пръв път това безформено същество, което стоеше пред очите му.
Лицето му беше жълто-зеленикаво с изпъкнали сиви очи, като на един от онези селяни, застигнати от гнева на Латона57, които по време на тяхното преобразяване не са вече хора, но не са още и жаби.
Жилбер изтръпна пряко волята си. Стори му се, че сякаш в някакъв кошмар, изпод кървав воал вече е виждал този човек.
Той отново се приближи към Себастиен и го притисна още по-нежно към себе си.
Но Жилбер превъзмогна това първоначално трепване и приближи странния човек, когото Андре беше видяла в магнетичния си сън и който толкова много я беше ужасил.
— Господине, приемете благодарността на един баща, чийто син вие спасихте. Тя е искрена и е от дъното на душата ми.
— Господине — отговори хирургът, — аз само изпълних дълга си, воден от сърцето и науката. Аз съм човек и, както казва Теренций, нищо човешко не ми е чуждо58. Състрадателен съм и не можех да гледам как страда едно насекомо и още повече мой себеподобен.
— Ще имам ли честта да ми кажете с кой виден филантроп имам честта да говоря?
— Не ме ли познавате, братко? — каза хирургът и се изсмя със смях, който се опитваше да прозвучи добродушен, а бе просто отвратителен. — Добре, аз ви познавам: вие сте доктор Жилбер, приятелят на Вашингтон и Лафайет — той наблегна по особен начин на последното име, — мъжът на Америка и на Франция, почтеният утопист, който посвети на конституционната кралска власт блестящи мемоари. Мемоари, за които Негово величество Луи XVI ви се отплати, като ви изпрати в Бастилията веднага щом като стъпихте във Франция. Вие искахте да го спасите, като му проправите пътя към бъдещето, а той ви се отплати, като ви проправи път към затвора — кралска признателност!
И този път хирургът започна да се смее ужасно и заплашително.
— Ако ме познавате, господине, ето още една причина, за да повторя молбата си и да имам честта и аз да се запозная с вас на свой ред.
— О! Преди доста време ние се запознахме, господине — каза хирургът. — Преди двадесет години в една ужасна нощ, нощта на 30 май 1770 година. Вие бяхте на възрастта на това дете. Вас също ви донесоха при мен като него, ранен, умиращ, смазан. Бяхте донесен от моят учител Русо и аз ви пуснах кръв на една маса, обградена отвсякъде от трупове и отрязани крайници. О! В тази ужасна нощ, благодарение на желязото, което знае докъде трябва да влезе, за да лекува, докъде трябва да разреже, за да излекува рана, аз спасих доста животи, а това е хубав спомен за мен!
— О! — извика Жилбер. — Господине, тогава вие сте Жан-Пол Марат.
И пряко волята си отстъпи крачка назад.
— Виждаш ли, Албертин — каза Марат. — Името ми още има ефект.
И той се изсмя зловещо.
— Но — поде живо Жилбер — защо тук, защо в това мазе, защо под тази димяща лампа?… Мислех, че сте доктор на господин граф Д’Артоа59.
— Искате да кажете ветеринарен лекар на конете му — отговори Марат. — Но принцът емигрира. Няма владетел, няма конюшня. Няма конюшня, няма ветеринарен лекар. А и аз си бях подал оставката, тъй като не исках да служа на тирани.
И джуджето се изправи в целия си нисък ръст.
— Но защо тук в крайна сметка, защо в тази дупка, в това мазе?
— Защо ли, господин философ? Защото съм патриот, защото пиша, за да изоблича амбициозните, защото Байи се страхува от мен, защото Некер ме ненавижда, защото Лафайет ме преследва, защото заради него ме преследва Националната гвардия, защото обяви награда за главата ми, амбициозният, диктаторът, но смелият съм аз! Тук, от тази дупка, аз го преследвам, изобличавам диктатора! Знаете ли какво е направил?
— Не — отговори наивно Жилбер.
— Разпоредил е да се произведат в предградието Сен Антоан петнадесет хиляди табакери с неговия лик. Смятам, че нещо се крие зад това, а?… Ето защо моля добрите граждани да ги чупят, когато успеят да се снабдят с тях. Там те ще открият посланието за кралски преврат, тъй като вие не знаете, че докато бедният Луи XVI горещо плаче за глупостите, които е извършил заради Австрийката, Лафайет заговорничи с нея.
58
„Homo sum: humani nihil a me alienum puto“, Теренций, „Човекът, който се наказва сам.“ I, I, 25 — бел.фр.изд.