Идването на Франц II на трона беше ознаменувано със следната дипломатическа нота:
Първо. Да бъдат удовлетворени германските принцове, имащи владения в кралството — иначе казано, да се признае имперското господство сред нашите департаменти — Австрия дори да се издържа от Франция.
Второ. Да бъде върнат Авиньон, за да може Прованс356 да бъде разпокъсан както някога.
Трето. Да се установи отново монархията на основите от 23 юни 1789 година.
Беше очевидно, че тази нота отговаря на тайните желания на краля и кралицата. Дюмурие само присви рамене.
Би могло да се каже, че Австрия е заспала на 23 юни и се е събудила след тригодишен сън, мислейки, че се събужда на 24 юни.
На 16 март 1792 година Густав беше убит посред един бал. На по-следващия ден след това убийство, все още неизвестно във Франция, австрийската нота пристигна при Дюмурие.
Той веднага я занесе на Луи XVI.
Колкото Мария-Антоанета, жена на крайните решения, желаеше една война, гледайки на нея като на избавление, толкова кралят, човек на умереността, на бавенето, на извъртането и на обиколните пътища, се страхуваше от войната.
Наистина, веднъж обявена войната, представете си една победа — кралят щеше да бъде оставен на милостта на генерала победител. Представете си поражение — и народът щеше да го държи отговорен, викайки за предателство и връхлитайки Тюйлери.
И най-накрая, ако неприятелят стигнеше до Париж, кого щеше да доведе?
Господина, сиреч регента на кралството.
Луи XVI свален, Мария-Антоанета — изложена на обвинения като невярна съпруга, престолонаследниците — обявени може би за плодове на прелюбодейство — това щяха да са резултатите от завръщането на емигрантите в Париж.
Кралят се доверяваше на австрийците, на германците, на прусаците. Но той не вярваше на емиграцията.
Все пак от прочетената нота той разбра, че за Франция е ударил часът да извади меча и няма връщане назад.
На 20 април кралят и Дюмурие влязоха в Събранието — те внесоха декларацията за обявяване на война на Австрия.
Обявяването на войната бе прието с ентусиазъм.
В този тържествен час, който романът няма смелостта да обсеби и който оставя изцяло на историята, във Франция съществуваха четири ясно определени партии:
на абсолютните монархисти — кралицата беше от тях;
на конституционните монархисти — кралят твърдеше, че е такъв;
на републиканците;
на анархистите.
Абсолютните монархисти изобщо нямаха признати водачи във Франция, с изключение на кралицата. В чужбина те бяха представяни от Господина, от граф Д’Артоа, от принц Дьо Конде и от херцог Шарл дьо Лорен. Господин Дьо Бретьой във Виена и господин Мерси д’Аржанто в Брюксел бяха представителите на кралицата при тази партия.
Водачи на конституционалистката партия бяха Лафайет, Байи, Барнав, Ламет и накрая фьойаните. Кралят не искаше нищо повече от това, да изостави абсолютната монархия и да върви с тях. При все това той беше по-склонен да се дърпа назад, отколкото да върви напред.
Водачите на републиканската партия бяха Брисо, Вернио, Жюаде, Петион, Ролан, Инар, Дюко, Кондорсе и Кутон.
Водачи на анархистите бяха Марат, Дантон, Сантер, Гоншон, Камий Демулен, Ебер, Лежандр, Фабр д’Еглантен и Коло-д’Ербоа.
Дюмурие би бил навсякъде, където можеше да намери изгода и да бъде възхваляван.
Робеспиер се беше скрил в сянка — той чакаше.
А сега на кого щеше да бъде връчено знамето на революцията, което този неясен патриот Дюмурие бе развял от трибуната на Събранието?
На Лафайет, човека от Марсово поле!
На Люкнер! Франция го познаваше само чрез злото, което той й бе причинил като партизанин по време на Седемгодишната война357.
На Рошамбо, който искаше само отбранителна война и който бе оскърбен от това да види Дюмурие да изпраща заповедите си направо на лейтенантите, без да ги подложи на цензурата на дългогодишния му опит. Това бяха тримата души, които командваха трите армейски корпуса, готови да започнат кампанията.
Лафайет беше в центъра. Той трябваше бързо да слезе към Мьоза, разпростирайки частите си от Живе до Намюр. Люкнер охраняваше Франш-Конте.
Рошамбо — Фландрия.
Лафайет, подкрепен с един корпус, който Рошамбо щеше да изпрати от Фландрия под командването на Бирон, щеше да завладее Намюр и да се отправи към Брюксел, където го очакваше с отворени обятия революцията в Брабант.
Ролята на Лафайет беше хубава — той беше в авангарда. За него Дюмурие беше запазил първата победа. Тази победа щеше да го направи главнокомандващ.
356
Прованс — историческа област в Югоизточна Франция, която има интересна история. През VI в. пр. Хр. е гръцка колония, а през II в. пр. Хр. е завладяна от римляните. През 536 г. областта е завладяна от франките. От IX в. има статута на кралство. X — XI в. е графство. През 1481 г. е присъединена към Франция. До 1790 г. има статут на провинция — бел.ред.
357
Седемгодишната война — водена е между Прусия (в съюз с Великобритания, Хановер и Португалия) и Австрия (в съюз с Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция) за областта Силезия. Предизвикана е от англо-френската борба за Северна Америка и от агресивната политика на Прусия. Пруските войски завладяват Саксония, Силезия и Померания. През 1761 г. Прусия е пред поражение, но руският император Петър III сключва (1762) съюз с Фридрих II Велики. Екатерина II Велика го разтрогва, но не възобновява войната. Прусия подписва прелиминарен мир с Франция и примирие с Австрия. Войната завършва със сключването на Парижкия мирен договор 1763 г. — Великобритания получава френските колонии Канада, Луизиана, Флорида, част от Индия и др. Хубертсбургският мир от 1763 г. признава владението на Силезия от Прусия — начало на хегемонията на Прусия в Германия. В резултат от Седемгодишната война Великобритания печели борбата с Франция за колониално и търговско господство — бел.ред.