При новината за съществуването на знамето народът се понесе към казармата. Офицерите поискаха да окажат съпротива — войниците ги изоставиха. Намериха едно бяло знаменце, голямо колкото длан, което беше забито върху един сладкиш, подарен от дофина.
Но освен това парцалче откриха голям брой химни в чест на краля, голям брой оскърбителни песни за Събранието и хиляди контрареволюционни позиви.
Базир веднага направи доклад в Събранието — кралската гвардия избухна в радостни викове при вестта за поражението при Турне и Кеврен. Тя изрази надежда, че до три дни Валансиен ще бъде превзет, а след две седмици чуждите войски ще бъдат в Париж.
Имаше и нещо повече — един кавалерист от тази гвардия, добър французин, наречен Жоашен Мюра359, който беше мислил, че влиза в една истинска конституционна гвардия, както показваше названието й, подаде оставка. Опитаха се да го спечелят с пари и да го изпратят в Кобленц.
Гвардията беше ужасно оръжие в ръцете на монархията. Не би ли могла по заповед на краля да тръгне срещу Събранието, да обкръжи Манежа и да превърне в пленници представителите на нацията, или пък да ги избие от първия до последния? Или пък не би ли могла да вземе краля, да излезе с него от Париж, да го отведе до границата и да осъществи второ варенско бягство, този път успешно?
Така че на 22 май, сиреч три седмици след двойното поражение при Турне и Кеврен, Петион, новият кмет на Париж, човекът, избран по внушение на кралицата, онзи, който я доведе от Варен и когото покровителстваше от омраза към онези, които беше оставил да избягат, та, Петион написа на командващия Националната гвардия, изразявайки на висок глас страховете си от възможното заминаване на краля, като го приканваше „да наблюдава, да следи и да умножи броя на патрулите в околностите“…
Какво да следи и да наблюдава? Петион не казваше.
Да умножи патрулите в околностите на кое? Същото мълчание.
Но защо ли трябваше да се назовават отговорите?
Какво се наблюдава? Врагът.
Около какво се увеличава броят на патрулите? Около неприятелския лагер!
Кой е неприятелският лагер? Тюйлери.
Кой е врагът? Кралят.
И така, ето че големият въпрос беше поставен.
И го постави Петион, дребният адвокат от Шартър, синът на един прокурор, на потомъка на св. Луи, на внука на Луи XIV, на краля на Франция!
И кралят на Франция се оплака, тъй като разбираше, че този глас говори по-високо от неговия. Оплака се в едно писмо, което директорията на департамента нареди да разлепят по стените на Париж.
Но Петион изобщо не се обезпокои. Той не отговори. Остави в сила заповедта си.
Значи Петион действаше като истинския крал. Ако се съмнявате, веднага ще получите доказателства.
В доклада на Базир се искаше ликвидирането на конституционната гвардия на краля и постановяване на арест за началника й, господин Дьо Брисак.
Желязото беше горещо. Жирондистите го ковяха като могъщи ковачи, каквито бяха.
Декретът беше приет още на същия ден, конституционната гвардия бе изпратена в оставка, издаде се заповед за ареста на херцог Дьо Брисак и постовете в Тюйлери бяха предадени на Националната гвардия.
О, Шарни! Шарни! Къде беше ти? Ти, който се осмели да опиташ да отвлечеш с триста конници кралицата във Варен, какво ли би направил с шест хиляди души в Тюйлери?
Шарни живееше щастливо, забравил всичко в обятията на Андре.
134.
Улица „Генего“ и Тюйлери
Спомняте си оставката, подадена от Дьо Грав. Кралят почти отказа да я приеме, а Дюмурие съвсем не бе съгласен.
Дюмурие държеше да задържи Дьо Грав, който беше негов човек. Той наистина го задържа. Но при новината за двойния неуспех, за който говорихме, той трябваше да пожертва своя военен министър.
Изостави го като медена питка, хвърлена на Цербер, на якобинците, за да успокои техния лай.
На негово място взе полковник Серван, бивш наставник на пажовете, който преди това му беше предложен от краля.
Несъмнено на него не му бе известно какъв човек щеше да се окаже новият колега и какъв удар щеше да нанесе на монархията. Докато кралицата бдеше в мансардите на Тюйлери, гледайки към хоризонта дали няма да види нейните така очаквани австрийци да идват, една друга жена бдеше в салона си на улица „Генего“.
Едната олицетворяваше контрареволюцията. Другата — революцията.
Разбирате, че става дума за госпожа Ролан. Тя беше направила Серван министър, както госпожа Дьо Стал беше направила министър Нарбон.
359
Жоашен Мюра — маршал на Франция (1804), крал на Неапол (1808 — 1815). Участва във всички кампании на Наполеон I, съпруг на сестра му Каролин Бонапарт. След битката при Ватерло е заловен и екзекутиран — бел.ред.