Намесата на жените се чувстваше навсякъде през ужасните години деветдесет и първа, деветдесет и втора и деветдесет и трета.
Серван не напускаше салона на госпожа Ролан. Както всички жирондисти, за които тя беше въздухът, светлината, тяхната тайна съветничка, той се вдъхновяваше от тази доблестна душа, която гореше непрестанно, без никога да се изчерпи.
Хората говореха, че тя е любовница на Серван — тя ги оставяше да говорят и тъй като съвестта й беше спокойна, се усмихваше на клеветите.
Всеки ден госпожа Ролан виждаше как мъжът й се прибира, смазан от борбата — той се чувстваше повлечен към бездната заедно с колегата си Клавиер.
Вечерта, когато Дюмурие бе дошъл да му предложи Министерството на вътрешните работи, той беше поставил своите условия.
— Нямам друго богатство освен честта си — бе каза Ролан. — Искам честта ми да излезе недокосната от министерството. Един секретар ще присъства на всички обсъждания на съвета и ще записва мненията на всеки един от нас — така ще се види дали някога ще изневеря на патриотизма и свободата.
Дюмурие се съгласи. Той имаше нужда да покрие непопулярността на името си с жирондистко наметало. Дюмурие беше един от онези хора, които винаги обещаваха, а после гледаха да не удържат на думата си, освен ако обстоятелствата го налагаха.
Дюмурие не удържа на думата си и Ролан напразно искаше секретаря си.
Тогава Ролан, като не можа да си издейства този секретен архив, се беше обърнал към публичността, основавайки вестник „Термометър“360, но самият той разбираше, че има такива заседания на съвета, чието разкриване би било предателство в полза на врага.
Назначаването на Серван му дойде на помощ. Но това изобщо не беше достатъчно — неутрализиран от Дюмурие, съветът не вършеше нищо.
Събранието нанесе удар — то изпрати в оставка конституционната гвардия и арестува Брисак. Връщайки се заедно със Серван на 29 май вечерта, Ролан донесе новината вкъщи.
— Какво ще правят с уволнените гвардейци? — попита госпожа Ролан.
— Нищо.
— Тогава са свободни?
— Да. Само са задължени да свалят синята униформа.
— Утре ще облекат червена и ще се разхождат като швейцарци.
Наистина на следващия ден улиците на Париж бяха изпълнени с швейцарски униформи.
Уволнените гвардейци бяха сменили куртките и това бе всичко. Те бяха там, в Париж, протягайки ръка на чужденците, правейки им знак да дойдат, готови да им отворят бариерите.
Двамата мъже, Ролан и Серван, не намираха никакъв лек за това. Госпожа Ролан взе лист хартия, набута перото в ръката на Серван и каза:
— Пишете! „Предложение да бъде устроен в Париж, по повод празника на 14 юли, лагер за двайсет хиляди доброволци…“
Серван изтърва перото, преди да е довършил изречението.
— Кралят няма никога да се съгласи! — каза той.
— Значи изобщо няма защо да му бъде предлагана тази мярка. Ще я предложите на Събранието. И трябва да я изискате не като министър, а като гражданин.
Серван и Ролан мигом сякаш прозряха при проблясък на светкавица един огромен хоризонт.
— О! — каза Серван. — Имате право! С това и с един декрет за свещениците ще хванем краля натясно.
— Разбирате го добре, нали? Свещениците… Това е контрареволюцията в семейството и в обществото. Свещениците са добавили към Веруюто тази фраза: „И нека бъдат проклети онези, които платят данъка!“. Петдесет заклети свещеници са били изклани, а домовете им — опустошени. Нивите им са изпотъпкани отпреди шест месеца. Нека Събранието изготви един спешен декрет срещу бунтуващите се свещеници. Довършете предложението си, Серван, а Ролан ще състави декрета.
Серван довърши изречението си. В това време Ролан пишеше: „Депортацията на бунтовния свещеник вън от кралството да става до един месец, ако тя е поискана от двайсет активни граждани, одобрена от окръга и произнесена от правителството. Депортираният ще получава по три ливри на ден за разноски по пътя до границата.“
Серван прочете своето предложение относно лагера за двайсет хиляди доброволци.
Ролан прочете проектодекрета си за депортирането на свещениците.
Наистина целият въпрос беше в това. Дали кралят се държеше откровено? Предателстваше ли кралят? Ако кралят бе наистина конституционен монарх, той щеше да одобри двата декрета. Ако беше предател, щеше да им наложи вето.
— Ще подпиша предложението си за лагера като гражданин — каза Серван.
— А Вернио ще предложи декрета за свещениците — казаха едновременно съпругът и съпругата.
Още на другия ден Серван изложи искането си пред Събранието.
360
„Термометър на общественото мнение или Вестник на секциите на Париж“, издаван от група хора на перото, март-юли 1791 г. бр. 1–8 — бел.фр.изд.