— Господа — каза той, — току-що е бил убит генерал Гувион. Бог е възнаградил храбростта му — той е умрял в битка с враговете на Франция. Той е щастливец! Не става свидетел на нашите отвратителни препирни! Завиждам на жребия му.
Тези няколко думи, казани с голяма превзетост и дълбока меланхолия, направиха впечатление на Събранието. Освен това новината за смъртта разсея първоначалните чувства. Започнаха да разискват по онова, което Събранието би трябвало да направи, за да засвидетелства съболезнованията си на семейството на генерала, и решиха, че председателят трябва да напише едно писмо.
Тогава Дюмурие поиска за втори път думата и тя му беше дадена.
Той извади паметната си записка от джоба. Но едва прочете заглавието: „Паметна записка по въпросите на военното министерство“, когато жирондистите и якобинците започнаха да викат, за да не му позволят да чете.
Тогава сред шума министърът прочете встъплението с такъв приповдигнат тон и толкова ясен глас, че се разбра, че това встъпление е насочено срещу съзаклятническите партии и се върти върху думите на почит, дължими на един министър.
Подобна самоувереност щеше да раздразни до крайност слушателите на Дюмурие, дори да бяха в по-малко гневно настроение.
— Чувате ли го? — провикна се Гаде. — Той вече се чувства толкова могъщ, че се осмелява да ни дава съвети!
— Защо пък не? — отвърна спокойно Дюмурие, обръщайки се към този, който го бе прекъснал.
Както и преди съм споменавал, най-предпазливото нещо във Франция е смелостта. Смелостта на Дюмурие надделя над противниците му. Млъкнаха или поне поискаха да го чуят и се заслушаха.
Паметната записка беше умна, блестяща, ловка. Макар и предубедени срещу министъра, аплодираха го и от двете страни.
Ласюе, който беше член на военната комисия, се качи на трибуната, за да отговори на Дюмурие. Тогава той нави записката си и спокойно я постави обратно в джоба си.
Жирондистите видяха движенията му. Един от тях се провикна:
— Виждате ли го предателя? Той си прибира записката в джоба. Иска да избяга със записката си… Да му попречим! Това нещо ще ни послужи да го засрамим.
Но при тези викове Дюмурие, който не беше направил и една крачка към вратата, извади записката от джоба си и я връчи на разсилния. Веднага един от секретарите протегна ръка и щом я получи, потърси подписа.
— Господа — каза секретарят, — записката не е подписана!
— Да я подпише! Да я подпише! — развикаха се от всички страни.
— Такова беше и моето намерение — каза Дюмурие — и тя е твърде грижливо съставена, за да не се поколебая да поставя името си под нея. Дайте ми перо и мастило.
Дадоха му перо, натопено в мастило. Той постави крак на стъпалото на трибуната и подписа паметната записка на коляното си. Тогава разсилният поиска да я вземе отново. Но Дюмурие отстрани ръката му и отиде да постави паметната записка на бюрото. После със ситни крачки пресече залата и излезе през вратата, разположена под левите банки.
Точно обратното на влизането му, което беше посрещнато с викове и дюдюкания, излизането му беше съпроводено от най-голяма тишина. Зрителите от трибуните се устремиха по коридорите, за да видят човека, изправил се срещу цяло едно събрание. При вратата на клуба на фьойаните той беше заобиколен от триста-четиристотин души, които се притискаха около него повече с любопитство, отколкото с омраза, като че в крайна сметка биха могли да предвидят, че три месеца по-късно той ще спаси Франция при Валми361.
Няколко депутати роялисти излязоха един след друг от камарата и притичаха към Дюмурие. За тях вече нямаше съмнение, че генералът е от техните. Точно това бе предвидил Дюмурие и ето защо бе накарал краля да даде одобрението си за двата декрета.
— Ей, генерале! — каза му един от тях. — Вътре се кланят на дявола!
— Дължат му това — отвърна Дюмурие, — тъй като не знам кой освен дявола би могъл да ги създаде.
— Не знаете ли? — каза му друг. — В Събранието говорят да ви изпратят в Орлеан и да ви организират процес.
— Хубаво! — каза Дюмурие. — Имам нужда от ваканция. Ще правя бани, ще пия суроватка и ще си почина.
— Генерале — извика му трети, — току-що постановиха отпечатването на вашата паметна записка.
— Толкова по-добре! Това е непохватност, която ще доведе при мен всички безпристрастни.
Сред това шествие и с тази размяна на мнения стигнаха до двореца.
Кралят го прие прекрасно. Новият съвет беше съставен.
Уволнявайки Серван, Ролан и Клавиер, Дюмурие трябваше да се погрижи за техни заместници.