Ето какво се предлагаше да се направи:
с едно изсвирване да се съберат конституционната гвардия, рицарите на ордена „Свети Луи“ и швейцарците;
в същия ден да се отнемат оръдията от секциите;
да се затворят якобинците в Събранието;
да се съберат роялистите от Националната гвардия, образуващи контингент от около петнайсет хиляди души, и да се чака Лафайет, който с три дни усилен ход можеше да пристигне от Ардените363.
За нещастие кралицата не искаше и да чуе да се говори за Лафайет.
Лафайет символизираше умерената революция и по мнението на кралицата тази революция би могла да се закрепи, да се изтрае, да се удържи. Напротив, революцията на якобинците скоро щеше да подтикне народа към крайност и на нея не можеше да се устои по никакъв начин.
О! Ако Шарни беше тук! Но дори не се знаеше къде е Шарни, а дори и да се знаеше, би било твърде голямо падение, ако не за кралицата, то най-малкото за жената, да прибегне до услугите му.
В двореца нощта премина в смут и обсъждания. Имаха хора за отбрана, дори и за атака, но нямаше достатъчно силна ръка, която да ги събере и направлява.
В десет часа сутринта министрите бяха при краля. Беше вече 16 юни. Кралят ги прие в спалнята си. Дюрантон започна пръв.
От името на всички, със сърдечна и дълбока почтителност, той представи оставките на колегите си и своята.
— Да, разбирам — каза кралят, — става дума за отговорността!
— Да, сир, за кралската отговорност — провикна се Лакост. — Колкото до нас, повярвайте, готови сме да умрем за Ваше Величество. Но умирайки заради свещениците, само ще ускорим падането на монархията!
Луи XVI се обърна към Дюмурие.
— Господине — каза му той, — все така ли изпитвате чувствата, които изразяваше вчерашното ви писмо?
— Да, сир — отвърна Дюмурие, — ако Ваше Величество не се остави да бъде победен от верността и привързаността ни.
— Е, добре — каза кралят с мрачен вид, — щом решението ви е взето, приемам оставката ви. Ще се погрижа.
Четиримата се поклониха. Мурге я имаше написана. Той я даде на краля. Другите трима я дадоха устно.
Придворните чакаха в преддверието. Те видяха четиримата министри да излизат и по вида им разбраха, че всичко е свършено.
Едни се зарадваха. Други се изплашиха.
Атмосферата натежаваше като в горещ летен ден. Усещаше се приближаването на буря. При вратите на Тюйлери Дюмурие срещна командващия Националната гвардия господин Дьо Роменвил. Той беше страшно забързан.
— Господин министре — каза той, — тичам да получа заповедите ви.
— Вече не съм министър, господине — отвърна Дюмурие.
— Ама има сборища в предградията.
— Вървете да получите заповеди от краля.
— Това не търпи отлагане!
— Тогава побързайте! Кралят току-що прие оставката ми.
Господин Дьо Роменвил се затича по стъпалата.
На другия ден, седемнайсети, сутринта Дюмурие видя да влизат при него господата Шамбона и Лажар. И двамата се представиха от името на краля: Шамбона, за да получи портфейла на външното министерство, а Лажар — на военното.
Кралят очакваше Дюмурие на осемнайсети сутринта, за да довърши с него последните работи по счетоводството и тайните разходи. Като го видяха да се появява отново в двореца, помислиха, че идва да заеме отново мястото си, и се заблъскаха около него, за да го поздравят.
— Господа — каза Дюмурие, — внимавайте! Имате работа с човек, който не се прибира, а излиза — идвам да предам отчетите си.
Всички бързо се разпръснаха. В този момент един прислужник съобщи, че кралят очаква господин Дюмурие в стаята си. Кралят си бе възвърнал цялото спокойствие. Това душевна сила ли беше? Или измамна увереност? Дюмурие предаде отчетите си.
Като приключиха работа, Дюмурие стана.
— И така, значи — каза му кралят, отпускайки се назад във фотьойла си, — вие ще се присъедините към армията на Люкнер?
— Да, сир. Напускам с удоволствие и без никакво съжаление този отвратителен град. Но вие оставате в опасност.
— Наистина осъзнавам опасността, която ме заплашва — каза кралят с видимо безразличие.
— Сир — добави Дюмурие, — вие трябва да разберете, че сега вече не ви говоря от личен интерес — веднъж освободен от съвета, аз завинаги съм разделен с вас. Правя го от вярност, от най-чиста привързаност, от любов към родината, за вашето благополучие, за това на короната, на кралицата и на вашите деца. В името на всичко онова, което е скъпо и свято на сърцето на човека, умолявам Ваше Величество да не настоява за налагането на своето вето — това упорство няма да ви послужи за нищо и вие ще се погубите, сир!
363
Ардени — планини във Франция, Белгия и Люксембург, западното продължение на Рейнските шистови планини. Дължина около 160 км — бел.ред.