— Тя е дадена.
— Докторе — каза Марат, — няма нужда да ви напомням да пазите в тайна моето жилище, нали?
— О! Господине…
— Защото, ако вашият приятел Лафайет го открие, ще нареди да ме разстрелят като куче или да ме обесят като крадец.
— Да ви разстрелят! Да ви обесят! — извика Гийотен. — Скоро ще се приключат всички тези канибалски прояви. Смъртта ще бъде лесна, приятна, мигновена! Такава смърт, която старците, които са отвратени от живота си и които искат да го завършат като мъдреци и философи, ще предпочитат пред естествената! Елате да видите всичко това, скъпи ми Марат, елате да видите!
И без да обръща повече внимание на доктор Жилбер, Гийотен отвори голямата кутия и започна да сглобява машината върху масата на Марат, който го наблюдаваше с любопитство, равносилно на ентусиазма му.
Жилбер се възползва от тази ангажираност, прегърна заспалия Себастиен и го отнесе на ръце. Албертин го проводи до вратата, която грижливо затвори след него.
Веднъж озовал се на улицата, по студа, който усети на лицето си, той разбра, че то е покрито с пот и че нощният вятър вледенява тази пот.
— О, Господи! — прошепна той. — Какво ще стане с този град, в чиито изби в този час се крият може би петстотин филантропи, заети с подобни творения като това, което видях да подготвят, и които в един хубав ден ще излязат наяве?…
15.
Катрин
От улица „Сурдие“ до къщата на улица „Сен Оноре“, където живееше Жилбер, имаше само една крачка.
Тази къща бе разположена малко по-далеч от църквата „Успение Богородично“, срещу работилницата на един столар, наречен Дюпле.
Студът и движението бяха разбудили Себастиен. Той поиска да върви, но баща му се противопостави и продължаваше да го носи на ръце.
Пристигнаха при портата и докторът, като постави за миг Себастиен да стъпи на крака, потропа така силно, че колкото и да беше заспал портиерът, не им се наложи да чакат дълго.
Наистина, нечии тежки, макар и бързи стъпки, отекнаха от другата страна на портата.
— Вие ли сте, господин Жилбер? — попита един глас.
— Виж ти — каза Себастиен, — това е гласът на Питу.
— О! Слава на Бога! — извика Питу, отваряйки портата. — Себастиен е намерен!
После, като се обърна към стълбището, в дълбочината, на която започваше да се мержелее светлината на една свещ, Питу извика:
— Господин Бийо! Господин Бийо! Себастиен е открит и, надявам се, без злополуки, нали господин Жилбер?
— Поне не са тежки — отвърна докторът. — Ела, Себастиен, ела!
И като остави на Питу грижата да залости портата, той отново вдигна на ръце пред очите на смаяния портиер, който бе застанал на прага на жилището си по вълнен калпак и нощница, Себастиен и започна да се изкачва по стълбището.
Бийо вървеше отпред, за да свети на доктора. Зад Питу завършваше шествието.
Докторът живееше на втория етаж. Широко отворените врати показваха, че е бил очакван. Той постави Себастиен на леглото си.
Питу го следваше, неспокоен и плах. По калта, която покриваше обувките, чорапите и панталоните му и бе осеяла на капчици останалата част от облеклото му, беше лесно да се установи, че току-що е пристигнал от дълъг път.
Действително, след като отведе разплаканата Катрин до тях, след като чу от устата на младото момиче, засегнато твърде дълбоко, за да може да скрие мъката си, че причината за нея е заминаването на господин Изидор дьо Шарни за Париж, Питу, чието сърце се пръскаше двойно от тази тъга — и като на любовник, и като на приятел, та Питу се сбогува с легналата си Катрин и с майка Бийо, плачеща до леглото й, и с крачка, много по-бавна от тази, с която я бе довел, се запъти към Арамон.
Бавната крачка, множеството пъти, в които се обърна назад, за да изгледа тъжно фермата, от която се отдалечаваше, сърцето, натежало от мъката на Катрин и неговата собствена, станаха причина да стигне в Арамон чак в края на деня.
Голямото безпокойство, което го бе обзело, беше като онова на Секстус, намерил съпругата си мъртва63. Той седна на леглото си с втренчен поглед и ръце, скръстени на коленете си.
Подобно на човек, който е пробуден не от сън, а от размисъл, се огледа и видя до листа, изписан от неговата ръка, друг, писан с друг почерк. Питу се приближи до масата и прочете писмото на Себастиен.
За възхвала на Питу трябва да се каже, че той в същия миг забрави собствените си грижи и се замисли за опасностите, които биха могли да настигнат неговия приятел по пътя, който бе поел.
После, без да се безпокои от преднината, която момчето, тръгнало предната вечер, имаше, Питу, уверен в дългите си крака, се запъти по следите му с надежда да го настигне, ако Себастиен не намери никакъв превоз и продължи пеша.
63
Несъмнено става дума за Лукреция, но нейният мъж се казва Тарквиний Колатин. Насилникът й се нарича Секстус Тарквин — бел.фр.изд.