Впрочем Себастиен би трябвало да поспира, докато Питу вървеше непрекъснато.
Питу не се загрижи дали си е взел багаж. Той пристегна кръста си с един кожен колан, както имаше навика да прави, когато му предстоеше дълъг път. Пъхна под мишницата един хляб от четири ливри64, в който постави една наденица, и с пътническата си тояга в ръка пое по пътя.
С обикновените си крачки Питу вземаше за час левга65 и половина, ако ускореше крачка, вземаше по две.
При все това, тъй като трябваше да спира, за да пийне, за да завърже връзките на обувките си и да разпита за новини за Себастиен, му трябваха десет часа, за да стигне до края на улица „Ларньой“ при бариерата „Ла Вилет“. След това, поради задръстванията на коли, му трябваше един час, за да стигне от бариерата „Ла Вилет“ до дома на доктор Жилбер, така че станаха общо единайсет часа. Бе тръгнал в девет сутринта, а пристигна в осем вечерта.
Това беше, както си спомняме, точно мигът, когато Андре отвлече Себастиен от Тюйлери, а доктор Жилбер разговаряше с краля. Така че Питу не намери нито доктор Жилбер, нито Себастиен, но намери Бийо.
Бийо не бе чул нищичко за Себастиен и не знаеше към колко часа ще се прибере доктор Жилбер.
Нещастният Питу бе толкова угрижен, че изобщо не се досети да каже на Бийо за Катрин. Целият разговор бе само едно непрекъснато тюхкане как не е бил в стаята си, когато Себастиен е дошъл.
После, тъй като бе донесъл писмото на Себастиен, за да оправдае пред доктора необходимостта от идването си, той го препрочете — нещо твърде безполезно, тъй като вече го бе чел и препрочитал толкова пъти, че го знаеше наизуст.
По този начин за Питу и Бийо часовете минаваха бавно и тъжно чак до два след полунощ.
Шест часа са твърде много време! На Питу не бе необходимо и два пъти по толкова, за да стигне от Виле-Котре до Париж.
В два часа след полунощ шумът от чукчето на вратата отекна за десети път, откакто Питу бе пристигнал. И всеки път Питу се хвърляше по стъпалата — въпреки че те бяха четирийсет, — винаги стигаше в мига, когато портиерът дърпаше връвчицата за отваряне на вратата.
Но всеки път надеждите му оставаха излъгани — не се появяваха нито Жилбер, нито Себастиен, и той бавно и тъжно се изкачваше обратно при Бийо.
Най-накрая, вече разказахме как той се спусна още по-бързо от преди и очакванията му бяха удовлетворени, виждайки да се появяват по едно и също време баща и син, доктор Жилбер и Себастиен.
Жилбер благодари на Питу, както трябваше да се благодари на храбрия младеж, сиреч с ръкостискане. После, тъй като мислеше, че след изминаването в тръс на осемнадесет левги и шестте часа чакане пътникът има нужда от почивка, той му пожела лека нощ и го изпрати да си ляга.
Обаче, успокоен по отношение на Себастиен, Питу трябваше да си поговори поверително с Бийо. Той направи знак на Бийо да върви след него и Бийо го последва.
Що се отнася до Жилбер, той не пожела да предостави на никого грижите около лягането на Себастиен и бдението над леглото му. Той лично прегледа синината върху гърдите на детето и допря ухо на различни место по тялото му. После, като се увери, че дишането му е съвсем нормално, Жилбер легна на един разтегаем стол близо до леглото на детето, което въпреки твърде силната треска, бързичко заспа.
Но скоро, след като помисли за безпокойството, което би трябвало да изпитва Андре, както самият той го бе изпитал, повика камериера си и му нареди на мига да отиде и да пусне в най-близката поща, така че да може да стигне с първите пратки, едно писмо, което съдържаше само тези думи:
Успокойте се, детето е намерено. Не му се е случило нищо лошо.
На другия ден още на сутринта Бийо поиска от Жилбер разрешение да се прибере у дома, което му бе дадено.
Добродушното лице на Питу се появи усмихнато зад това на Бийо, върху което Жилбер забеляза тъжно и сериозно изражение.
— Какво има, приятелю, какво ви е? — попита докторът.
— Това, господин Жилбер, че направихте добре, дето ме изтеглихте тук, където мога да съм ви полезен, на вас и на страната. Но, докато стоя в Париж, нещата вкъщи отиват на зле.
При все това не бива от думите му да си мислите, че Питу му бе разкрил тайните на Катрин и му бе разказал за любовта на младото момиче към Изидор. Не, честната душа на храбрия комендант на Националната гвардия в Арамон отказваше да доносничи. Той беше казал на Бийо, че реколтата е лоша, че ръжта не е поникнала, че част от житата са полегнали от градушка, че плевните са пълни няма и до половината и е намерил Катрин по пътя от Виле-Котре до Писльо.