— Виждаш ли това? — попита той Вернио.
— Кое?
— Онзи човек?
— Да — отвърна жирондистът.
— Е, добре, това е нашият колега Гранжньов.
— Какво прави той там?
— Чака.
— Какво чака?
— Да го убият.
— Да го убият ли?
— Да.
— И кой трябва да го убие?
— Аз!
Вернио изгледа Шабо, както се гледа луд.
— Спомни си Спарта, спомни си Рим — каза Шабо — и слушай.
Тогава той му разказа всичко. Докато монахът говореше, Вернио сведе глава.
Той разбираше колко е далеч от него, изнежения трибун, влюбения лъв, този страховит републиканец, който като Деций искаше само една пропаст, за да се хвърли, та смъртта му да спаси родината.
— Това е добре — каза той, — искам три дни, за да подготвя речта си.
— И след три дни?…
— Бъди спокоен — каза Вернио, — след три дни или ще се разбия в кумира, или ще го съборя!
— Имам ли думата ти, Вернио?
— Да.
— Дума на мъж?
— Дума на републиканец!
— Тогава нямам повече нужда от тебе. Върви да успокоиш любовницата си.
Вернио тръгна към улица „Ришельо“. Шабо тръгна напред към Гранжньов. Той, като видя, че към него идва човек, се оттегли към най-тъмното място. Шабо го последва.
Гранжньов спря в подножието на зида, не можейки да продължи. Шабо се приближи до него. Гранжньов направи уговорения знак като вдигна ръце.
После, тъй като Шабо стоеше неподвижен, той каза:
— Е, какво те спира? Удряй де!
— Няма нужда — каза Шабо. — Вернио ще говори.
— Така да бъде! — каза Гранжньов с въздишка. — Но мисля, че чрез моето убийство ще постигнем повече!
Какво искате да направи монархията срещу подобни хора?
143.
Вернио говори
Беше време Вернио да се реши.
Опасността нарастваше. Извън страната съветът на посланиците в Ратисбон беше отказал единодушно да приеме министъра на Франция.
Англия, която се наричаше приятелка на кралството, стягаше огромно въоръжение.
Принцовете на Империята, които се хвалеха високо с неутралитета си, нощем въвеждаха неприятеля във владенията си.
Херцогът на Бад беше разположил австрийски гарнизон в Кел, на една левга от Страсбург.
Във Фландрия положението беше още по-лошо — Люкнер, един тъп ветеран, спъваше всичките планове на Дюмурие, единствения човек, който, ако не беше гениален, то поне имаше ум в главата, изправен срещу врага.
Лафайет беше на страната на двора и последното му действие доказа, че Събранието, сиреч Франция, не бива да разчита на него.
И най-накрая Бирон, храбър и честен, обезкуражен от първите несполуки, разбираше войната само като отбранителна.
Това беше ситуацията, засягаща положението навън.
Вътре, в Елзас, надаваха силни викове за оръжие. Но военният министър, изцяло привърженик на двора, се въздържаше да им изпрати.
На Юг един генерал-лейтенант, управител на Долен Лангедок и на Севените, нареждаше на благородниците да удостоверят пълномощията му.
На запад един прост селянин, Алан Ределе, обяви в края на литургията, че има среща на въоръжените приятели на краля близо до един съседен параклис.
Петстотин селяни се събраха още на първата среща. Шуанството371 беше посято във Вандея и Бретан — оставаше му само да поникне.
Най-накрая от почти всички директории на департаменти пристигаха контрареволюционни обръщения. Опасността беше голяма, заплашителна, страховита. Толкова голяма, че вече не заплашваше хората — заплашваше родината им. Така че, без да са обявени на висок глас, тези думи обикаляха съвсем тихичко: „Родината е в опасност!“
И така, Събранието изчакваше.
Шабо и Гранжньов бяха казали: „До три дни Вернио ще говори.“ И се брояха минаващите часове.
Нито на първия, нито на втория ден Вернио се появи в Събранието. На третия ден депутатите пристигнаха потръпвайки. Нито един депутат не липсваше по банките. Трибуните бяха препълнени.
Вернио влезе последен от всички.
Шепот на удовлетворение премина през Събранието. Трибуните зааплодираха, както прави партерът при влизането на обичан актьор.
Вернио вдигна глава, за да види кого аплодират — усилването на аплодисментите му показа, че са за него.
Тогава Вернио беше едва трийсет и три годишен. Характерът му беше съзерцателен и мързелив. Геният му намираше удоволствие в безгрижието. Усърден само в удоволствията, за него можеше да се каже, че бърза да къса с пълни шепи цветовете на една младост, която трябваше да има толкова къса пролет! Той си лягаше късно и ставаше едва преди обед. Когато трябваше да говори, подготвяше речта си три-четири дни предварително, изглаждаше я, изчистваше я, заостряше я така, както един войник в навечерието на битката остри, чисти и лъска оръжията си. Като оратор той беше онова, което в залите за фехтовка наричат добър боец. Ударът не му се струваше добър, ако не беше брилянтно нанесен и силно аплодиран. Беше необходимо да запази думите си за моменти на опасност, за върховни мигове.
371
Шуан — привърженик на кралската партия във Вандея през Първата френска революция — бел.ред.