Обаче в конституцията чета:
„Ако кралят застане начело на някоя армия и насочи силите си срещу нацията или пък не се противопостави с формален акт на такова начинание, предприето в негово име, се смята, че е абдикирал от кралската власт.“375
Напразно кралят ще отговаря: „Вярно е, че враговете на нацията твърдят, че действат само за да възстановят могъществото ми. Но аз съм доказал, че не съм техен съучастник — аз се подчиних на конституцията, вкарах войските в действие. Вярно е, че тези армии бяха твърде слаби. Но конституцията не указва степента на силата, която трябва да им се придаде. Вярно е, че ги събрах твърде късно. Но конституцията не указва времето, за което трябва да се съберат. Вярно е, че лагерите за резерви можеха да ги подкрепят. Но конституцията не ме задължава да създавам лагери за резерви. Вярно е, че когато генералите напредваха без съпротива на неприятелска територия, аз им наредих да отстъпят. Но конституцията не ми нарежда да удържа победа. Вярно е, че моите министри лъжеха Националното събрание относно числеността, разположението и снабдяването с припаси на войските. Но конституцията ми дава правото аз да избирам министрите си и по никакъв начин не ми разпорежда да гласувам доверие на патриотите и да прогонвам контрареволюционерите. Вярно е, че Националното събрание прие декрети, необходими за защитата на родината и че аз отказах да ги одобря. Но конституцията ми гарантира това право. Вярно е, най-накрая, че се извършва контрареволюция, че деспотизмът отново ще постави в ръцете ми своя железен скиптър, че ще ви смажа така, че ще пълзите, че ще ви накажа, защото сте имали безочието да поискате да бъдете свободни. Но всичко това се извършва конституционно. От мен не произлиза нито един акт, който конституцията да осъжда. Така че не е разрешено да се съмнявате в моята вярност към нея и в моето усърдие в нейна защита.“
Ако беше възможно, господа, при бедствията на една злокобна война, в безпорядъка на един контрареволюционен преврат кралят на французите да държи този подигравателен език; ако беше възможно той да говори за своята любов към конституцията с една толкова оскърбителна ирония, не бихме ли били в правото си да му отговорим: „О, кралю! Вие, който без съмнение сте помислили заедно с тиранина Лизандър376, че истината не струва повече от лъжата, и който трябваше да развлича хората с клетви, както забавляват децата с ашици. Вие, който се преструвате, че обичате законите, само за да си запазите властта, която ще ви послужи само за да ги предизвиквате, и конституцията, за да не ви смъкне от трона, на който имате нужда да останете, за да я унищожите, и внушавате доверие на нацията само за да подсигурите успеха на вашите вероломства, мислите ли да злоупотребите с нас и днес с лицемерните си протести? Мислите ли, че ще се промени причината за нашите нещастия с ловкостта на извиненията ви и дързостта на софизмите ви? Така ли ни защитавате, като противопоставяте на чуждите войници сили, чиято малобройност не оставя и най-малко съмнение в поражението им? Така ли ни защитавате, отхвърляйки проекти, имащи за цел укрепяването на вътрешността на кралството, или да се правят приготовления за съпротива по времето, когато вече ще сме станали плячка на тираните? Така ли ни защитавате, като не обуздавате един генерал, който потъпква конституцията, и сковавате смелостта на онези, които й служат? Така ли ни защитавате, парализирайки непрестанно правителството с продължителна дезорганизация на министерствата? За наше щастие или за да ни съсипвате конституцията ви предоставя избора на министрите? За нашата слава ли ви прави тя вожд на нашата армия или за наш срам? За това ли ви дава в края на краищата правото на одобрение, цивилна листа и такива големи прерогативи, за да погубите конституционно и конституцията и империята? Не, не, като човек, когото любовта на французите не е успяла да развълнува, като човек, когото единствено любовта към деспотизма би могла да направи чувствителен, вие не сте изпълнили заветите на конституцията! Тя може да бъде премахната, но вие няма да съберете плодовете на клетвопрестъплението си! Вие изобщо не се противопоставихте с формален акт на победите, които се печелеха във ваше име над свободата. Но вие няма да съберете плодовете на тези недостойни триумфи! Вие вече сте нищо за тази конституция, която така недостойно потъпкахте, за този народ, който така подло предадохте!“
376
Лизандър — спартански пълководец в последния период на Пелопонеските войни. През 405 г. пр. Хр. унищожава атинския флот при река Егоспотами; през 404 г. пр. Хр. превзема Атина и й налага олигархично управление — бел.ред.