Понеже фактите, които току-що припомних, не са лишени от поразяваща връзка с множество действия на краля; понеже е сигурно, че мнимите приятели, които го заобикалят, са се продали на съзаклятниците от Кобленц и горят от желание да погубят краля, за да прехвърлят короната на главата на някой от вождовете на техните заговори; понеже се отнася както за личната му сигурност, така и за сигурността на империята неговото поведение да не бъде окръжено от подозрения, ще предложа едно обръщение, което да му припомни истините, които току-що накарах да отекнат, и в което ще му бъде доказано, че неутралитетът между Кобленц и родината, който той пази, би бил предателство спрямо Франция.
Искам нещо повече, вие да заявите, че родината е в опасност.
Ще видите как гражданите ще се обединят при този вик на тревога, как земята ще се покрие с войници и как се подновяват чудесата, които са покрили със слава народите от древността. Възродените французи от осемдесет и девета година не са ли достойни за този патриотизъм? Не е ли дошъл денят да се обединят тези, които са в Рим, и онези, които са на хълма Авентин? Очаквате ли, че, уморени от революцията и покварени от навика да парадират около един дворец, слабите хора ще свикнат да говорят за свободата без ентусиазъм и за робството без ужас? Какво ни готвят? Военно управление ли искат да установят? Подозират двора в коварни планове. Той кара да се говори за военно раздвижване, за военно положение. Представата за това се покрива с кръвта на народа. Дворецът на краля на французите изведнъж заприлича на укрепен замък.
Къде са все пак неговите врагове? В кого се прицелват тези оръдия и байонети? Приятелите на конституцията бяха изхвърлени от министерствата. Юздите на империята са оставени на случайността до мига, когато, за да бъдат удържани, ще е необходима колкото сила, толкова и патриотизъм. Навсякъде подбуждат към раздори. Фанатизмът триумфира. Съучастието на правителството увеличава дързостта на чуждестранните сили, които бълват срещу нас армии и окови и охлажда симпатиите на народите, които тайно пожелават триумф на свободата. Неприятелските кохорти потеглят. Интригите и коварството тъкат заговори. Законодателното тяло им се противопоставя със строги, но необходими декрети. Ръката на краля ги разкъсва. Повикайте, време е, повикайте всички французи, за да спасим родината! Покажете им бездната в цялата й безкрайност! Само с едно извънредно усилие те биха могли да я преминат. Вие трябва да ги подготвите чрез един токов удар, който ще разтърси цялата империя. Подражавайте самите вие на спартанците при Термопилите377 или на онези дълбоко уважавани старци от римския сенат, които застанали на праговете на домовете си, за да дочакат смъртта, донесена от свирепите победители на родината им. Не, вие няма нужда да отправяте пожелания, за да се родят отмъстители от пепелта ви. В деня, в който кръвта ви ще зачерви земята, тиранията, нейното високомерие, нейните дворци, нейните покровители ще изчезнат завинаги пред националното всемогъщество и пред гнева на народа.
В тази страховита реч имаше възходяща сила, нарастваща градация, едно кресчендо на бурите, което удряше въздуха като огромно крило, подобно на някой ураган.
Така че въздействието беше като от торнадо — цялото Събрание, фьойани, роялисти, конституционалисти, републиканци, депутати, зрители, банки, трибуни, всичко беше обхванато, увлечено и повлечено от могъщата вихрушка. Всички надаваха ентусиазирани викове.
Същата вечер Барбару пишеше на своя приятел Ребески, останал в Марсилия:
Изпрати ми петстотин души, които знаят как да мрат.
144.
Третата годишнина от превземането на Бастилията
На единайсети юли Събранието обяви, че отечеството е в опасност. Но за да бъде оповестена тази декларация, беше необходимо разрешението на краля. И той го даде чак на двайсет и първи вечерта.
И действително, да се обяви, че отечеството е в опасност, означаваше властта да признае своето безсилие. Това беше призив към нацията да се спасява сама, защото кралят не можеше или не искаше повече нищо да направи.
В промеждутъка от 11 до 21 юли ужасът разтърсваше двореца.
Дворът очакваше за 14 юли заговор срещу живота на краля.
Едно обръщение на якобинците затвърди тази увереност. То беше съставено от Робеспиер — беше лесно да се разпознае по острия език, и беше адресирано до федератите, които идваха в Париж за 14 юли, така жестоко окървавен предишната година:
377
Планински проход, свръзващ в древността областта Тесалия със Средна Гърция. През 480 г. пр. Хр. 300 спартанци начело с Леонид загиват, бранейки Термопилите от персите по време на Гръко-персийските войни — бел.ред.