Кралското семейство не се раздели преди полунощ, сиреч когато разбраха, че оръдието е престанало да стреля.
След нахълтването на хората от предградията, кралицата вече не спеше в мецанина.
Нейните приятелки я бяха помолили да се качи в една стая на първия етаж, разположена между апартамента на краля и този на дофина.
Будна още от изгрев слънце, тя искаше да не затварят нито щорите, нито външните капаци на прозорците, за да бъде безсъницата й по-малко мъчителна. Госпожа Кампан спеше в същата стая с кралицата.
Нека кажем по какъв случай кралицата се съгласи с това, някоя от жените й да спи при нея.
Една нощ кралицата току-що си беше легнала — беше около един часа сутринта и госпожа Кампан стоеше права до леглото на Мария-Антоанета и си говореше с нея, когато чуха изведнъж, че някой върви по коридора, а после шум, подобен на шума от борба на двама души.
Госпожа Кампан искаше да отиде да види какво става. Но кралицата се вкопчи в своята камериерка или по-скоро в своята приятелка:
— Не ме оставяйте, Кампан! — каза тя.
В това време един глас извика в коридора.
— Не бойте се, госпожо. Това е един негодник, който искаше да ви убие, но аз го държа!
Беше гласът на прислужника.
— Боже мой! — извика кралицата, вдигайки ръце към небето. — Какво съществувание! През деня оскърбления, вечерта убийства!
После викна на прислужника:
— Пуснете този човек и му отворете вратата.
— Но, госпожо… — започна госпожа Кампан.
— Ех, драга моя! Ако го арестуват, утре якобинците ще го понесат триумфално!
Пуснаха човека, който беше един момък, помагащ при тоалета на краля. От този ден нататък кралят бе издействал някой да спи в стаята на кралицата. Мария-Антоанета беше избрала госпожа Кампан.
През нощта, последвала обявяването на прокламацията, че родината е в опасност, госпожа Кампан се събуди към два часа сутринта — един лунен лъч, като нощен светилник, като приятелско пламъче преминаваше през стъклата и се разливаше по леглото на кралицата, придавайки на чаршафите синкав оттенък. Госпожа Кампан чу една въздишка — тя разбра, че кралицата изобщо не спи.
— Страда ли Ваше Величество? — попита тя полугласно.
— Аз страдам постоянно, Кампан — отвърна Мария-Антоанета. — Все пак се надявам това страдание да свърши скоро.
— Боже милостиви, госпожо! — извика камериерката. — Защо са тези зловещи мисли?
— О, Кампан…
Протягайки бледата си ръка, станала още по-бледа от отблясъка на лунния лъч, кралицата каза с дълбока меланхолия:
— До един месец този лунен лъч ще ни види свободни и освободени от веригите ни.
— Ах! — извика госпожа Кампан, зарадвана. — Да не би да сте приели помощта на господин Дьо Лафайет и да се готвите да бягате?
— Помощта на господин Дьо Лафайет? О! Слава Богу, не! — каза кралицата с оттенък на отвращение в гласа, който не можеше да се сбърка. — Не, но до един месец моят племенник Франц ще бъде в Париж.
— Сигурна ли сте в това, Ваше Величество? — провикна се уплашена госпожа Кампан.
— Да — каза кралицата, — всичко е решено: има съюз между Австрия и Прусия. Двете сили обединени ще потеглят към Париж. Имаме маршрута на принцовете и на съюзните армии и със сигурност можем да кажем: „В този и този ден нашите спасители ще бъдат във Валансиен… В този и този ден във Вердюн… В този и този ден в Париж!“
— И вие не се страхувате, че?…
— Че мога да бъда убита? — каза кралицата, довършвайки изречението. — Има го и това, зная. Но какво искате, Кампан! Който не рискува, той не печели!
— И в кой ден съюзените владетели се надяват да бъдат в Париж? — попита госпожа Кампан.
— Между петнайсети и двайсети август — отвърна кралицата.
— Чул ви Господ! — каза госпожа Кампан.
Господ за щастие не чу. Или по-скоро чу и изпрати на Франция една помощ, на която тя не разчиташе — Марсилезата379!
146.
Марсилезата
Точно онова, което успокояваше кралицата, трябваше да я плаши — манифестът на херцог Брауншвайг.
Този манифест, който трябваше да се върне в Париж чак на 26 юли, беше съставен в Тюйлери и беше изпратен в първите дни на месеца. Но почти по същото време, когато дворът съчиняваше в Париж това безумно дело, чието въздействие ще видим незабавно, да разкажем какво ставаше в Страсбург.
Страсбург, един от най-френските градове, точно защото беше престанал да бъде австрийски, Страсбург, една от най-силните ни твърдини, както сме го казвали, имаше враг пред портите си. И така, в Страсбург се събираха отпреди шест месеца, сиреч преди да е ставало въпрос за война, тези млади батальони от доброволци с пламенен и патриотичен дух.
379
Френска патриотична песен, национален химн на Франция (от 1879). Създадена от военния инженер Руже дьо Лил през 1792 г., по време на Великата френска революция. Първоначално се нарича Бойна песен на Рейнската армия. През 1795 г. е обявена за национален химн на Франция; по време на Реставрацията и на Втората империя е забранена — бел.ред.