— Няма значение! Мисля, че е дошъл часът да заложим главите си — каза Сержан. — Във всеки случай аз залагам моята, а ти напусни, за да не следваш примера ми.
И като взе лист хартия, той написа заповед да се отпуснат патрони на марсилците и се подписа.
— Дай! — каза Панис, когато Сержан свърши. И подписа след него.
Отсега нататък можеха да бъдат спокойни — от мига, когато марсилците получеха патроните, те нямаше да се оставят да ги изколят, без да се защитават.
И така марсилците бяха снабдени с боеприпаси, когато Събранието прие на шести поразителната петиция, адресирана до него. И не само я прие, но и удостои петиционерите с честта да бъдат почетни гости на заседанието.
Събранието много се страхуваше. Толкова се страхуваше, че обсъди дали да не се оттегли в провинцията.
Единствен Вернио го удържа. И защо, Боже мой? Кой ще каже, че не за да бъде близо до красивата Кандей, Вернио искаше да остане в Париж? Впрочем няма значение.
— В Париж — каза Вернио — трябва да се осигури триумфът на свободата или да загинем заедно с нея! Ако напуснем Париж, то трябва да направим това като Темистокъл387, заедно с всички граждани, оставяйки само пепелища и не бягайки пред врага за друго, освен за да му изкопаем гроба!
И така всички се съмняваха, всички се колебаеха, всеки чувстваше как земята се тресе под него и се боеше да не се разтвори под стъпките му.
На четвърти август, деня, когато Събранието осъди бунтовната прокламация на секцията Моконсей, деня, когато двамата марсилци накараха чрез Панис и Сержан да раздадат патрони на техните петстотин земляци, същия ден имаше събрание в „Кадран-Бльо“ на булевард „Тампъл“. Камий Демулен беше там от свое име и от името на Дантон, Кара държеше перото и чертаеше плана на въстанието.
След като начертаха плана, отидоха при бившия депутат от Учредителното събрание Антоан, който живееше на улица „Сен Оноре“, срещу църквата „Успение“ у столаря Дюпле, в същата къща, в която живееше и Робеспиер.
Робеспиер и понятие си нямаше за всичко това. Така че, когато госпожа Дюпле видя да се настаняват при Антоан цялата тази тумба размирници, тя се качи бързо в стаята, където се бяха събрали, и в ужаса си се развика:
— Ама, господин Антоан, какво искате, да накарате да заколят господин Дьо Робеспиер ли?
— Това няма нищо общо с Робеспиер! — отвърна бившият учредител. — Слава Богу, никой не мисли за него. Ако го е страх, да се скрие!
В полунощ планът, написан от Кара, беше изпратен на Сантер и Александър, двамата командири на предградието.
Александър се съгласи, но Сантер отговори, че предградието не е готово.
Сантер държеше на думата си, дадена на кралицата на двайсети юни. На десети август той тръгна само защото не можеше другояче.
Въстанието пак беше отложено.
Антоан беше казал, че Робеспиер няма нищо общо. Но той се лъжеше. Умовете бяха така разтърсени, че имаше идея с едно движение да бъде превърнат в движеща сила именно той, центърът на неподвижността!
И на кого беше хрумнала тази идея? На Барбару!
Сърцатият Барбару беше почти отчаян. Той беше близо до мисълта да напусне Париж и да се върне в Марсилия. Вижте какво пише госпожа Ролан:
Ние малко разчитахме на отбраната на Севера. Заедно със Серван и Барбару изучавахме шансовете да спасим свободата в Юга и да основем там република. Вземахме географските карти и прекарвахме демаркационни линии. Ако нашите марсилци не успеят — казваше Барбару, — ще получим ресурси оттам.
Е, добре, Барбару вярваше, че е открил друго средство — гения на Робеспиер.
Или може би Робеспиер беше този, който искаше да знае къде е Барбару.
Марсилците бяха напуснали казармата, която беше твърде отдалечена, за да се преместят в манастира на корделиерите, сиреч на един хвърлей от Пон Ньоф.
В манастира на корделиерите марсилците бяха при Дантон.
Така че в случай на въстанническо движение тези страховити марсилци щяха да тръгнат от жилището на Дантон! И ако въстанието успееше, Дантон щеше да получи всички почести.
Барбару бе поискал да се види с Робеспиер.
Робеспиер даде вид, че се отнася снизходително към желанието му. Той накара да кажат на Барбару и на Ребески, че ги чака в дома си.
Както бяхме казали, Робеспиер живееше у столаря Дюпле.
Спомняте си, че случайността го беше отвела там във вечерта на смелото, но зле скроено злополучно начинание на Марсово поле.
Робеспиер погледна на тази случайност като на небесна благословия не само защото за момента това гостоприемство го спасяваше от неизбежна опасност, но и освен това, защото представляваше съвсем естествен мизансцен на неговото бъдеще.
387
Темистокъл — атински пълководец (524 — около 459 г. пр. Хр.) — вожд на демократична групировка, архонт (493 — 492 г. пр. Хр.). Превръща Атина в морска държава и постига създаването на Делоския морски съюз. Чрез гласуване в Народното събрание чрез глинена плочка (остракон) е изгонен от Атина (471 пр. Хр.), избягва при Артаксеркс I. Умира в изгнание — бел.ред.