— Е, и?
— Тогава тръгнах с онези от хората ми, които благоволиха да ме последват. Но понеже не са толкова добри пешеходци като мен, те останаха в Дамартен. Утре рано сутринта ще бъдат тук.
— В Дамартен? — попита Дантон. — Но това е на осем левги оттук.
— Да, господин Дантон.
— А на колко левги от Париж е Арамон?
— На деветнайсет левги… Ние тръгнахме тази сутрин в пет часа.
— Аха! И вие сте изминали деветнайсет левги през деня?
— Да, господин Дантон.
— И сте пристигнали?…
— В десет часа вечерта… Попитах за господин Бийо. Казаха ми, че сигурно е в предградието Сен Антоан, при господин Сантер. Но там ми казаха, че не са го виждали и че вероятно ще го намеря в клуба на якобинците на улица „Сен Оноре“. При якобинците не го бяха виждали и ми казаха да ида и да погледна в Кметството…
— И го намерихте в Кметството?
— Да, господин Дантон. Тогава той ми даде адреса ви и ми каза: „Не си уморен, нали, Питу? — Не, господин Бийо. — Е, добре, иди да кажеш на Дантон, че е мързеливец и че ние го чакаме.“
— По дяволите! — каза Дантон скачайки от леглото. — Ето един момък, който ме засрами. Да вървим, приятелю, да вървим!
И той отиде да прегърне жена си, после излезе с Питу.
Жена му леко въздъхна и отпусна глава на облегалката на фотьойла си.
Люсил помисли, че тя плаче и уважи мъката й.
При все това след миг, като видя, че тя не помръдва, събуди Камий. После отиде при госпожа Дантон — бедната жена беше припаднала.
Първите лъчи на деня се плъзгаха през прозорците. Денят обещаваше да е хубав. Но сякаш като злокобна поличба небето беше с цвят на кръв.
150.
Кралят в нощта на 9 срещу 10 август
Разказахме за онова, което ставаше в дома на народните защитници. Да разкажем сега какво ставаше на петстотин крачки оттам, в жилището на кралете.
Там жените също така плачеха и се молеха. Може би плачеха повече — Шатобриан е казал, че очите на кралските особи са направени, за да събират по-голямо количество сълзи.
При все това нека обърнем внимание на всекиго — госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал плачеха и се молеха. Кралицата се молеше, но не плачеше.
Бяха вечеряли в обичайния час — нищо не нарушаваше апетита на краля.
Когато ставаха от масата и докато госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал се връщаха в стаята, известна под името кабинет на съвета, където беше уговорено кралското семейство да прекара нощта, за да може да получава докладите, кралицата дръпна краля настрани и поиска да го отведе със себе си.
— Къде ме водите, госпожо? — попита кралят.
— В моята спалня… Не бихте ли искали да сложите нагръдника, който носихте на последния четиринайсети юли, сир?
— Госпожо — каза кралят, — той е подходящ, за да ме предпази от куршум или от кинжал на някой убиец в ден на церемония и на заговор. Но в ден на битка, в ден, когато моите приятели ще се изложат на опасност заради мен, би било подлост да не се изложа на същата опасност като тях.
И с тези думи кралят остави кралицата, за да се върне в своя апартамент и да се затвори с изповедника си. Кралицата отиде да настигне в кабинета на съвета госпожа Елизабет и госпожа Дьо Ламбал.
— Какво прави кралят? — попита госпожа Дьо Ламбал.
— Изповядва се — отвърна кралицата с тон, който е невъзможно да бъде описан.
В този момент вратата се отвори и се появи господин Дьо Шарни. Той беше блед, но съвършено спокоен.
— Мога ли да говоря с краля, госпожо? — каза той на кралицата, покланяйки се.
— За момента, господине — каза кралицата, — кралят съм аз.
Шарни го знаеше по-добре от всекиго. Но при все това настоя.
— Можете да се качите при краля, господине — каза кралицата, — но кълна ви се, че ще го обезпокоите.
— Разбирам: кралят е с господин Петион, който току-що пристигна?
— Кралят е със своя изповедник, господине.
— Значи на вас ще докладвам, госпожо — отвърна Шарни, — като на най-старши генерал в двореца.
— Да, господине, ако желаете — каза кралицата.
— Ще имам честта да изложа на Ваше Величество наличния състав на силите ни. Конната жандармерия, командвана от господата Рюлиер и Дьо Вердиер, с численост шестстотин души, е строена за бой на големия площад на Лувъра. Пешеходната жандармерия на Париж, intra muros390, е струпана в конюшните. Един пост от петстотин души е пратен в двореца на Тлуза, стража, която ще опази в случай на нужда, касата за извънредни разходи, сконтовата каса и съкровищницата. Жандармерия на Париж extra muros391, съставена само от трийсет човека, е разположена на пост при малката стълба на краля в двора на принцовете. Двеста офицери и войници от бившата гвардия на кон или пеша, стотина млади роялисти, още толкова благородници, триста и петдесет или почти четиристотин бойци, са събрани в Залата на биволското око и в околните зали. Двеста или триста национални гвардейци са пръснати из дворовете и в градината. Най-накрая, хиляда и петстотин швейцарци, които са истинската сила на двореца идват да заемат своите различни постове и са поставени под големия вестибюл и в подножието на стълбите, които са натоварени да защитават.