Беше необходимо да се вземе реванш. Избутаха краля да слезе в Кралския двор. Уви! Този беден крал, чието хранене беше разстроено, който беше спал един час, вместо седем, тази съвсем материална натура вече нямаше собствена воля — той беше един автомат, който получаваше импулс да се движи от чужда воля.
Кой му даваше този импулс?
Кралицата, нервната натура, която нито беше яла, нито беше спала.
Съществуват злощастно устроени същества, които не успяват в нищо, което предприемат, щом обстоятелствата надхвърлят силите им. Вместо да привлече към себе си инакомислещите, Луи XVI, приближавайки се към тях, сякаш идваше изрично, за да им покаже колко малко обаяние можеше да остави падащата монархия по челото на един човек, когато този човек не притежава нито гения, нито силата за това.
Там, както и в апартаментите, роялистите въпреки всичко нададоха няколко вика: „Да живее кралят!“, но им отвърна един мощен вик: „Да живее нацията!“
После, понеже роялистите проявиха непохватност да настояват, патриотите се развикаха:
— Не, не, не, няма друг крал, освен нацията!
И кралят, почти умолително им отвръщаше:
— Да, деца мои, нацията и вашият крал са и ще бъдат едно!
— Донесете дофина — каза съвсем тихо Мария-Антоанета на госпожа Елизабет. — Може би гледката на детето ще ги трогне.
Отидоха да търсят дофина.
В това време кралят продължаваше този тъжен преглед. Тогава му дойде лошата идея да се приближи до артилеристите. Това беше грешка — почти всички артилеристи бяха републиканци.
Ако кралят знаеше какво да каже, ако би могъл да накара да го изслушат хората, чиито убеждения ги отдалечаваха от него, това отиване при оръдията щеше да бъде смела постъпка, която би могла и да успее. Но нямаше нищо увличащо нито в речта, нито в жестовете на Луи XVI. Той запелтечи. Роялистите искаха да скрият колебанието му и се опитаха отново да нададат този злополучен вик: „Да живее кралят!“, който вече на два пъти не беше успял. Този вик заплашваше да доведе до стълкновения.
Артилеристите напуснаха постовете си и като се хвърлиха към краля, когото заплашиха с юмруци, се развикаха:
— Ама ти да не си мислиш, че за да защитим един предател като теб, ще открием огън по братята си?
Кралицата дръпна краля назад.
— Дофинът! Дофинът! — развикаха се множество гласове. — Да живее дофинът!
Никой не повтори този вик. Бедното дете изобщо не идваше навреме. То пропусна влизането си, както казват в театъра.
Кралят тръгна обратно към двореца и това беше истинско отстъпление, почти бягство.
Стигнал в покоите си, Луи XVI се стовари съвсем останал без дъх в един фотьойл.
Останала при вратата, кралицата оглеждаше всичко наоколо, търсеше с очи, искайки от някого опора. Тя видя Шарни да стои прав, опрян на рамката на вратата на нейния апартамент. Тя отиде към него.
— Ах, господине! — каза му тя. — Всичко е загубено!
— Страхувам се, че е така, госпожо — отвърна Шарни.
— Можем ли все още да избягаме?
— Твърде късно е, госпожо!
— Какво тогава ни остава да направим?
— Да умрем! — отвърна Шарни, покланяйки се.
Кралицата въздъхна и се прибра в покоите си.
153.
От шест до девет часа сутринта
Току-що бяха убили Манда, когато Комуната назначи Сантер за главнокомандващ на негово място и Сантер веднага накара да бият обща тревога по улиците и да удрят двойно по-силно камбаните във всички църкви. После организира патриотични патрули със заповед да проникнат чак до Тюйлери и да разузнаят най-вече какво става в Събранието.
Впрочем патриотите цяла нощ бяха обикаляли около Събранието.
Към десет часа вечерта на „Шан-з-Елизе“ бяха арестували едно събрание от единайсет въоръжени лица, десет с кинжали и пистолети, единайсетият с шишане392.
Тези единайсет души се бяха предали без съпротива и бяха отведени в караулното на Фьойан.
През останалата част от нощта бяха арестувани още единайсет души.
Бяха ги сложили в две отделни стаи.
С изгрева на деня първите единайсет намериха начин да избягат, скачайки през прозореца в една градина и разбивайки портата на тази градина.
Така че останаха вторите единайсет пленници, които бяха по-здраво затворени.
В седем часа сутринта доведоха в двора на Фьойан един млад двайсет и девет-трийсет годишен мъж с униформа и калпак на Националната гвардия. Новичката му униформа, блясъкът на оръжията и елегантността на телосложението му бяха накарали да го заподозрат, че е от аристокрацията, което беше довело до ареста му. На всичко отгоре беше твърде спокоен.