Националните гвардейци не бяха далеч от мисълта и те да се пошегуват. Но швейцарците запазиха сериозността си, защото ето какво се беше случило пет минути преди появяването на въстанническия авангард.
Както разказахме в предходната глава, националните гвардейци патриоти след кавгата, станала по повод на Манда, се бяха отделили от националните гвардейци роялисти и разделяйки се със своите съграждани, те в същото време се бяха сбогували с швейцарците, които ценяха и съжаляваха за смелостта им. Те бяха добавили, че ще приемат в домовете си като братя онези от швейцарците, които поискат да ги последват.
Тогава двама водоазци395, отвръщайки на този призив, отправен на техния език, бяха напуснали редицата си и се хвърлиха в обятията на французите, сиреч на техните истински земляци.
Но в същия миг два пушечни изстрела прозвучаха от прозорците на двореца и двата куршума бяха достигнали дезертьорите в обятията на техните нови приятели.
Швейцарските офицери, превъзходни стрелци, ловци на диви кози, бяха решили да прекратят незабавно дезертьорството.
Колкото до хората, които току-що бяха въведени в двора, въоръжени със стари пистолети, стари пушки и нови пики, сиреч по-зле въоръжени, отколкото ако нямаха оръжия, те бяха от онези странни предвестници на революцията, които ние вече видяхме начело на големи безредици, които дотичваха, смеейки се, за да разтворят бездната, която щеше да погълне един трон — понякога повече от един трон: една монархия!
Артилеристите бяха отишли при тях, Националната гвардия изглеждаше съвсем готова също да премине към тях. Те се опитваха да накарат швейцарците да се решат на същото.
Те не забелязваха, че времето, което техният вожд, Питу, беше дал на господин Рьодерер до десет часа е изтекло и че е вече десет и четвърт.
Те се забавляваха — защо им беше да броят минутите? Един от тях носеше не пика, не пушка, не сабя, а прът за навеждане на клоните на дърветата, сиреч прът с кука. Той каза на съседа си:
— Дали да не си хвана един швейцарец?
— Хвани си! — каза му съседът.
И нашият човек закачи ремъците на един швейцарец и затегли швейцареца към себе си.
Швейцарецът не се противеше повече, отколкото беше необходимо, за да си даде вид, че се съпротивлява.
— Кълве! — каза рибарят.
— Тогава тегли внимателно! — каза другият.
Човекът с пръта затегли внимателно и швейцарецът премина от вестибюла в двора, както рибата преминава от реката на стръмния бряг. Това предизвика овации и силни изблици на смях.
— Друг! Друг! — завикаха от всички страни.
Рибарят си набеляза друг швейцарец, когото закачи като първия. След втория дойде трети, после четвърти, после пети.
Би преминал целия полк, ако не бяха отекнали думите: За стрелба!
Като видя пушките да се навеждат с равномерния шум и механичната точност, които придружаваха това движение, един от нападателите — при подобни обстоятелства винаги има един безумец, който дава сигнала за клането, — стреля с пистолет по един от прозорците на двореца.
В краткия интервал, който при командите отделя думите: За стрелба!, от думата: Огън!, Питу разбра всичко, което щеше да се случи.
— Залегни! — извика той на хората си. — Залягайте на земята или всички сте мъртви!
И добавяйки примера към предписанието, той се хвърли на земята.
Но преди да бе имало време да бъде последвано нареждането му, Огън! отекна във вестибюла, който се изпълни с гръм и пушек, изплювайки като някое шишане градушка от куршуми.
Плътната маса — може би половината от колоната беше влязла в двора — се олюля като нива, брулена от вятъра, после като класове, пожънати от сърпа, и започна да се свлича.
Едва една трета останаха живи!
Тази една трета се разбяга, минавайки под огъня на двете редици и под този от бараките. И редиците и бараките стреляха от близко разстояние.
Стрелците щяха да се избият едни други, ако между тях нямаше такава гъста завеса от хора.
Завесата се разкъса на широки парцали. Четиристотин души лежаха на паважа, от които триста убити на място!
Стоте други, ранени повече или по-малко смъртоносно, се оплакваха, опитвайки се да се надигнат и падаха отново, придавайки на това поле с трупове подвижност, подобна на падаща вълна, подвижност, страшна за гледане!
После, малко по малко, всичко се слегна и освен неколцина вироглавци, които упорстваха да живеят, полето от трупове стана неподвижно.
Бегълците се пръснаха по Карусел, нахълтвайки от едната страна по кейовете, а от другата по улица „Сен Оноре“, викайки: „Убийство! Убиват ни!“