При тази последна препоръка Мария-Антоанета сви устни. Беше очевидно, че, натоварена с обучението на дофина, тя изобщо не беше склонна да забрави оскърбленията, до които беше довело това обучение.
На другия ден град Париж и Националната гвардия изпратиха пратеници, за да помолят кралицата да присъства на един спектакъл и така чрез своето присъствие, както и това на краля, да покажат, че живеят с удоволствие в столицата.
Кралицата отвърна, че с голямо удоволствие би се отзовала на поканата на град Париж, но й е необходимо време, за да заличи спомена от току-що отминалите дни. Народът вече беше забравил. Той се учуди, че някой си спомня.
Когато научи, че нейният враг, херцог Д’Орлеан, е бил отпратен от Париж, тя се зарадва за миг. Но изобщо не усети признателност към Лафайет за това отпращане — тя помисли, че това е лична работа между принца и генерала.
Повярва го, или се престори, че го вярва, защото не искаше да бъде длъжна за нищо на Лафайет.
Истинска принцеса от Лотарингския дом по злопаметност и високомерие, тя искаше да побеждава и да отмъщава.
„Кралиците не могат да се давят“, бе казала госпожа Хенриета Английска66 по време на морска буря и тя бе на мнението на тази госпожа.
Впрочем и Мария-Терезия67 бе също като нея толкова близо до смъртта, когато бе взела детето си на ръце и го беше показала на верните си унгарци68.
Този героичен спомен за майката повлия на дъщерята. Това беше грешка — ужасната грешка на онези, които сравняват ситуациите, без да ги преценяват! Народът стоеше зад Мария-Терезия, но народът стоеше против Мария-Антоанета.
И освен това преди всичко тя беше жена и може би, уви, би преценила по-добре ситуацията, ако сърцето й бе по-спокойно. Може би тя би мразила народа по-малко, ако Шарни бе продължил да я обича!
Ето какво ставаше в Тюйлери през тези няколко дни, когато революцията бе спряла, когато разпалените страсти се охладиха и когато, сякаш по време на примирие, врагове и приятели се разпознаваха, за да започнат при първа проява на враждебност нова, по-свирепа борба, нова, по-смъртоносна битка.
Толкова силна беше тази борба, толкова близо беше битката, че ние осведомихме читателите си не само за онова, което може да се види на повърхността на обществото, но и за това, което се криеше в дълбините му.
17.
Портретът на Чарлз I
През изминалите няколко дни, когато новите обитатели на Тюйлери се настаняваха и установяваха обичаите си, Жилбер, който изобщо не бе викан при краля, не сметна за необходимо да се появява. Но накрая денят за посещение дойде и той сметна, че неговият дълг ще бъде извинение за това, че не се е осмелил да се възползва от своята преданост.
Прислугата в преддверието беше същата, която бе последвала краля от Версай до Париж. Затова Жилбер бе толкова познат в преддверието на Тюйлери, колкото и в това на Версай.
Впрочем, макар и кралят да не бе имал нужда от помощта на доктора, изобщо не го бе забравил. Луи XVI имаше твърде точен ум, за да различава лесно своите приятели и своите врагове.
И Луи XVI чувстваше чак до дълбините на сърцето си, каквито и да бяха предубежденията на кралицата против Жилбер, че докторът може би беше не толкова приятел на краля, а, което беше по-ценно, приятел на монархията.
Та той си спомни, че този ден Жилбер ще е дежурен и даде името му, за да може веднага щом се появи, да бъде въведен при него.
От това следва, че едва Жилбер бе прекрачил прага на вратата и дежурният камериер стана, тръгна пред него и го заведе в спалнята на краля.
Кралят се разхождаше напред-назад така замислен, че изобщо не обърна внимание на влизането на доктора, нито чу съобщението, което го предхождаше.
Жилбер се спря при вратата, неподвижен и мълчалив, очаквайки кралят да забележи присъствието му и да му отправи някоя дума.
Обектът на кралските мисли — беше лесно да се види това, тъй като от време на време той спираше замислен пред него, — беше един портрет на Чарлз I, рисуван от Ван Дайк69, същият, който днес е в Лувъра и който един англичанин беше предложил да покрие със златни монети, ако се съгласят да му го продадат.
67
Мария-Терезия (1717 — 1780) — австрийска ерцхерцогиня от 1740 г., кралица на Унгария от 1741 г. и на Чехия от 1743 г., Съпруга на Франц I, император на Свещената римска империя. Майка на Мария-Антоанета — бел.ред.
69
Фламандски живописец и гравьор (1599 — 1641 г.). Придворен художник в Лондон по времето на Чарлз I (1625 — 1649 г.) — бел.ред.