Един-единствен прозорец осветяваше тази стая. Три или четири стола, една маса и едно неприветливо легло представляваха цялата мебелировка.
— Кой от вас двамата е прислужникът на краля? — попита общинарят.
— Аз съм неговият камериер — каза господин Шамийи.
— Камериер и прислужник са едно и също нещо.
Тогава, като му показа леглото, добави:
— Виж, тук ще си легне господарят ти.
И човекът с фенера хвърли на един стол завивка и два чаршафа, запали от фенера си две свещи на камината и остави сами двамата камериери. Отиваше да приготви апартамента на кралицата, разположен на първия етаж.
Господата Юе и Шамийи се спогледаха изумени. Пред очите им, изпълнени със сълзи, още беше великолепието на кралските жилища. Кралят не го хвърляха дори в затвор — настаняваха го в бордей!
Те проучиха стаята.
Леглото беше в една ниша без завеси. Една стара ракитова решетка, поставена срещу стената, показваше предпазните мерки срещу дървениците — недостатъчна предпазна мярка, както беше лесно да се види. При все това те изобщо не се отвратиха, а се заеха да почистят колкото могат по-добре стаята и леглото.
Докато единият метеше, а другият обираше праха, кралят влезе.
— О, сир — казаха двамата в един глас, — какъв позор!
Кралят — душевна сила ли беше или безгрижие — остана безстрастен. Той хвърли един поглед наоколо, но не каза нито дума. Понеже стената беше облепена с гравюри и някои от тези гравюри бяха неприлични, той ги скъса.
— Не искам да оставям подобни неща пред очите на дъщеря ми! — каза той.
После, след като леглото му беше приготвено, кралят си легна и заспа така спокойно, сякаш все още беше в Тюйлери — и може би още по-спокойно!
Вероятно, ако в този час бяха дали на краля трийсет хиляди ливри рента, къща на село с една ковачница, библиотека с пътеписи, един параклис, за да има къде да чуе литургията, и един капелан, за да му я отслужи, както и един парк от десет арпана400, той би могъл да живее настрани от всякакви интриги, заобиколен от кралицата, дофина и принцесата, сиреч — най-сладките думи — от жена си и децата си, кралят би бил най-щастливият човек в своето кралство.
Съвсем не беше така обаче с кралицата.
Ако тази горда лъвица не изръмжа при вида на своята клетка, то беше, защото една твърде силна болка я мъчеше непрестанно в дълбините на душата й и я правеше сляпа и нечувствителна към всичко, което я обкръжаваше.
Апартаментът й се състоеше от четири стаи. Едно преддверие, където се спря госпожа принцеса Дьо Ламбал, спалня, където се настани кралицата, кабинет, който отстъпиха на госпожа Дьо Турзел, и още една спалня, която устроиха като жилище на госпожа Елизабет и двете деца.
Всичко беше малко по-чисто, отколкото при краля.
Впрочем, понеже Манюел като че ли се засрами от онази своего рода хитрина, която бяха разиграли на краля, той съобщи, че архитектът на общината, гражданинът Палоа — същият, който беше натоварен с разрушаването на Бастилията, — ще дойде да се разбере с краля, за да придаде на бъдещото кралско жилище възможно най-големи удобства.
Сега, докато Андре полага в гроба тялото на многообичания си съпруг, докато Манюел въдворява в Тампъл краля и кралското семейство, докато дърводелецът издига гилотината на площада на Карусел — поле на победата, което ще се превърне в площад „Грев“, — да хвърлим един поглед във вътрешността на Кметството, където вече сме влизали два или три пъти, и да преценим каква е онази власт, която наследи властта на Байи и Лафайет и която се стремеше, заменяйки Законодателното събрание, да се докопа до диктатура.
Нека видим хората, те ще ни обяснят действията.
На десети вечерта, когато всичко беше свършило, разбира се, когато гърмът на оръдията беше замлъкнал, когато пушечната стрелба беше стихнала, когато вече само убиваха, една тумба пияни и дрипави хора беше домъкнала на ръце посред съвета на Комуната човека от мрака, бухала с премигващи клепки, пророка на простолюдието, божествения Марат.
Той ги беше оставил да го направят. Той вече нямаше от какво да се страхува. Беше ясно чия е победата и че полето е отворено за вълци, лешояди и гарвани.
Наричаха го „победителят от 10 август“, него, когото бяха хванали в момента, когато подаваше глава през отдушника на своето мазе.
Бяха го увенчали с лаврови клонки. И той като Цезар простодушно беше запазил венеца на челото си. Както казахме, гражданите санкюлоти дойдоха и хвърлиха бога Марат сред общината.
400
Арпан — стара френска мярка за повърхнина от 42 до 51 ара в различните провинции — бел.прев.