О, велики историко, когото наричат Мишле, къде си? В Нерви403 ли?
О, велики поете, когото наричат Юго, къде си? На Джерсей404!
164.
Навечерието на 2 септември
— Когато отечеството е в опасност — беше казал Дантон на 28 август в Националното събрание, — всичко принадлежи на него.
На двайсет и девети в четири часа вечерта биха обща тревога. Знаеше се за какво става въпрос — щеше да има обиски.
Като по замах с магическа пръчка при първите звуци на барабана Париж промени вида си. Всяка улица беше обкръжена и заета от по един взвод от шейсет човека.
Бариерите и реката също бяха охранявани.
В един часа сутринта обиските започнаха по всички къщи.
Комисарите от секциите чукаха на уличната врата в името на закона и тя им се отваряше.
Те чукаха на всеки апартамент, все така в името на закона, и им отваряха във всеки апартамент. Със сила преодоляваха вратите на жилищата, които не бяха заети.
Изловиха две хиляди пушки. Арестуваха три хиляди души. Имаха нужда от терор — постигнаха го.
После към тази мярка добавиха нещо, за което или не бяха помислил, или бяха мислили може би твърде дълго.
Тези обиски бяха отворили жилищата на богатите за бедните. Въоръжените секционери, които следваха магистратите, бяха хвърлили учудени погледи в копринените и позлатени дълбини на великолепните палати, които все още се обитаваха от собствениците им или чиито собственици отсъстваха. Оттам дойде не желание за опустошение, а засилване на омразата.
Опустошиха толкова малко, че Бомарше, който тогава беше в затвора, разказва, че във великолепните му градини на булевард „Сен Антоан“ някаква жена си откъснала роза и че поискали да хвърлят тази жена в реката.
И отбележете, че това ставаше в момента, когато Комуната току-що беше постановила, че „продавачите на звонкови монети ще бъдат наказвани със смъртно наказание“.
И ето как Комуната изместваше Събранието. Тя постановяваше смъртно наказание. Тя току-що беше дала на Шомет405 правото да отваря затворите и да освобождава затворниците. Тя си присвояваше правото на помилване. Най-накрая тя щеше да нареди да се залепи на вратата на всеки затвор списък на затворниците, които са затворени в него. Това беше призив към омраза и отмъщение. Всеки гледаше към вратата на затвора, където беше затворен врагът му. Събранието видя до каква бездна го водеха. Щяха, въпреки волята му, да го потопят в кръв.
И кой щеше да стори това? Комуната, неговият враг!
Беше необходим само сгоден случай, за да започне страховита борба между двете власти.
Едно ново заграбване от страна на Комуната накара този сгоден случай да се появи.
На 29 август, в деня на обиските, Комуната призова пред съда си за една вестникарска публикация Жире-Дюпре, един от жирондистите, които бяха най дръзки, защото беше един от най-младите.
Жире-Дюпре се укри във военното министерство, нямайки време да стигне до Събранието.
Югнен, председателят на Комуната, накара да обсадят военното министерство, за да измъкне със сила оттам жирондисткия журналист.
Обаче Жирондата все така имаше мнозинство в Събранието. Оскърбена в лицето на един от своите членове, Жирондата се надигна — на свой ред тя призова да отговаря пред нея председателят Югнен.
403
Уволнен от „Колеж дьо Франс“ на 12 април 1852 година, Мишле заминава за Италия на 29 октомври 1853 г. и се настанява в Нерви, близо до Генуа (Каза Берета), на 18 ноември 1853 г. Той преживява там до 7 април 1854 г. — бел.фр.изд.
404
Юго напуска Джерсей (Марин Терас) на 31 ноември 1855 г., за да се настани на Гернсей (Отвил Хауз) — бел.фр.изд.
405
Шомет — един от ръководителите на ебертистите по време на Великата френска революция. Прокурор на Парижката комуна (от дек. 1792). Екзекутиран заедно с Ж. Ебер — бел.ред.