— В такъв случай портретът е като мен, сир — той казва истината.
— Е, тогава?… — попита кралят, подканяйки Жилбер с поглед.
— Е, тогава, понеже кралят ми разреши да го питам, ще го попитам какво отговаря той на този портрет, който му говори толкова честно.
— Господин Жилбер — каза кралят, — давам ви честната си дума на благородник, че още не съм решил. Ще се съобразявам с обстоятелствата.
— Народът се страхува да не би кралят да му обяви война.
Луи XVI поклати глава.
— Не, господине, не — каза той. — Не мога да обявя война на моя народ без чужда помощ, а аз познавам твърде добре състоянието на Европа, за да й се доверя. Кралят на Прусия ми предлага да влезе във Франция със сто хиляди души. Но на мен ми е известен интригантският и амбициозен дух на тази малка монархия, която се мъчи да се превърне в голямо кралство, която навсякъде подбужда към безредици, надявайки се в тези безредици да може да присвои някоя нова Силезия73. От своя страна, Австрия поставя други петстотин хиляди души на мое разположение. Но аз не обичам шурея си Леополд, този Янус74 с две лица, благочестив философ, чиято майка Мария-Терезия накара да отровят баща ми. Брат ми Д’Артоа ми предлага подкрепата на Сардиния и на Испания. Но аз не се доверявам на тези две сили, направлявани от моя брат. При него е господин Дьо Калон, сиреч най-върлият враг на кралицата, онзи същият, който бе записал — виждал съм ръкописа, — памфлета на госпожа Ла Мот срещу нас в онази история с колието. Зная всичко, което става там. На предпоследния кралски съвет бе повдигнат въпросът да абдикирам и да назнача регент, който по всяка вероятност ще бъде другият ми скъп брат, господин граф Дьо Прованс. Но господин Дьо Конде, моят братовчед, предложи да влезе във Франция и да се придвижи към Лион, каквото и да би станало с краля!… Що се отнася до Великата Екатерина, тя е друго нещо, ограничава се със съвети — тя, добре разбирате, е на масата и е заета да погълне Полша и няма да може да стане от масата, преди да е свършила с яденето си — та тя ми даде един съвет, който се стреми към възвишеното, но е само смешен, най-вече след това, което стана през последните дни. „Кралете — казва тя — трябва да следват своя път, без да ги е грижа за крясъците на народа, както луната следва своя път, без да се безпокои от воя на кучетата.“ Изглежда, че руските кучета се задоволяват само да вият. Нека прати да попитат Де Ют и Варикур дали нашите не хапят.
— Народът се страхува да не би кралят да мисли да избяга, да напусне Франция…
Кралят се поколеба дали да отговори.
— Сир — продължи Жилбер, усмихвайки се, — винаги е грешно да се приема буквално разрешението, дадено от един крал. Виждам, че съм недискретен, но във въпросите си влагам чисто и просто израз на едно опасение.
Кралят постави ръката си на рамото на Жилбер.
— Господине — каза той, — бях ви обещал истината и ще ви я кажа цялата. Да, ставаше въпрос за това. Да, беше ми предложено подобно нещо. Да, това е мнението на много мои предани слуги, които ме заобикалят… че трябва да бягам. Но през нощта на шести октомври, в момента, когато, плачейки в прегръдките ми и прегръщайки децата ни, кралицата, както и аз, очаквахме смъртта, тя ме накара да се закълна, че никога няма да избягам сам, че ще тръгнем всички заедно, така че да се спасим или да умрем заедно. Заклех се, господине, че ще удържа на думата си75. Обаче, тъй като не мисля, че ще бъде възможно да избягаме заедно, без да бъдем арестувани десет пъти, преди да стигнем границата, то ние няма да избягаме.
— Сир — каза Жилбер, — възхищавам се от точността на ума на Ваше Величество. О! Защо цяла Франция не може да ви чуе така, както ви чувам аз в този миг? Колко ще се смекчи омразата, която преследва Ваше Величество! Колко ще намалеят опасностите, които ви заобикалят!
— Омраза! — каза кралят. — Вярвате ли, че народът ме мрази? Опасности! Като не вземам много насериозно мислите, които ми навява този портрет, ще кажа, че смятам най-големите опасности за отминали.
Жилбер погледна краля с чувство на дълбока меланхолия.
— Не сте ли на същото мнение, господин Жилбер? — попита Луи XVI.
— Моето мнение, сир, е, че Ваше Величество току-що само е влязъл в борбата и че четиринадесети юли и шести октомври са само първите две действия от ужасната драма, която Франция ще разиграе пред народите.
Луи XVI леко пребледня.
— Надявам се, че се лъжете, господине — каза той.
— Не се лъжа, сир.
— Как може вие да знаете повече от мен по този въпрос, когато аз разполагам и с полиция и шпиони?
73
Дюма свързва речта на Луи с избухналата през 1866 г. Австро-пруска война, при която Австрия губи областта Силезия — бел.ред.