165.
В която ще се срещнем още веднъж с господин Дьо Бозир
След деня на 10 август беше учреден специален трибунал, който да разгледа кражбите, извършени в Тюйлери. Народът беше разстрелял на място двеста или триста крадци, хванати на местопрестъплението. Но освен тях имаше още толкова, както се разбра, които поне временно бяха успели да скрият краденото.
В числото на тези почтени занаятчии бе и нашият стар познайник господин Дьо Бозир, бивш полицейски пристав на Негово величество.
Нашите читатели, които си спомнят миналото на любовника на госпожица Олива, бащата на малкия Тусен, изобщо няма да се учудят, като го открият измежду тези, които трябваше да дадат сметка не пред нацията, а пред трибуналите, от чието име ги бяха изловили в Тюйлери.
Действително господин Дьо Бозир бе влязъл в двореца след всички други. Той беше твърде разумен човек, за да влезе пръв или един от първите там, където беше опасно да се проникне преди останалите.
Съвсем не политически убеждения бяха отвели господин Дьо Бозир в двореца на кралете, било за да оплаче падането на монархията, било да аплодира триумфа на народа. Не, господин Дьо Бозир идваше като любител, носейки се над онези човешки слабости, които наричат убеждения, и без друга цел, освен да види дали тези, които са дошли да погубят трона, няма да погубят в същото време някое по-лесно преносимо бижу, което е по-лесно да се сложи на сигурно място.
Но за да запази поне привидно външност, господин Дьо Бозир беше нахлупил червения калпак, беше се въоръжил с една огромна сабя, после лекичко бе нацапал ризата си и потопил ръцете си в кръвта на първия мъртвец, когото срещна. Така че този вълк, следващ армията завоевателка, този лешояд, летящ след битката над бойното поле, можеше с един повърхностен поглед да бъде взет за някой победител.
Действително по-голямата част от онези, които го чуха да крещи: „Смърт на аристократите!“, и които го видяха да тършува под леглата, да отваря шкафовете, та чак и чекмеджетата на скриновете, за да се увери дали там не се е скрил някой аристократ, можеха да го вземат за победител.
Само че по едно и също време заедно с него, за нещастие на господин Дьо Бозир, там се намираше и един човек, който не викаше, не гледаше под леглата и не отваряше шкафовете и който, влязъл сред огъня, въпреки че беше без оръжие, заедно с победителите, въпреки че не беше победил нищо, се разхождаше с ръце зад кръста, както би направил в някоя обществена градина по време на празнична вечер, студен и спокоен под черното си износено и чисто облекло, човек, който се задоволяваше от време на време да повиши глас, за да каже:
— Не забравяйте, граждани, че не бива да се убиват жени и да се докосват бижутата!
Колкото до онези, които виждаше да убиват мъже и да изхвърлят мебели през прозорците, нашият човек не смяташе, че има правото да им каже нещо.
От пръв поглед той бе забелязал, че господин Дьо Бозир съвсем не е от последните.
Така че към девет и половина часа Питу, който, както знаем вече, беше получил в качеството на почетен пост охраната на Часовниковия вестибюл, видя да се задава към него от вътрешността на двореца нещо като огромен гигант, който учтиво, но също така твърдо, сякаш бе получил заповед да въведе ред в безпорядъка и правосъдие в отмъщението, му каза:
— Капитане, ще видите да слиза един човек, който има червен калпак на главата си, държи сабя в ръка и жестикулира силно. Ще го арестувате и ще наредите на вашите хора да го обискират — той открадна една кутийка с диаманти.
— Да, господин Майар — отвърна Питу, вдигайки ръка към шапката си.
— Аха! — каза бившият пристав. — Вие ме познавате, приятелю?
— Вярвам, че ви познавам! — каза Питу. — Не си ли спомняте, господин Майар? Заедно превзехме Бастилията!
— Възможно е! — каза Майар.
— После, на пети и шести октомври пак бяхме заедно във Версай409.
— Действително, бях там.
— Дявол да го вземе! Доказателството е, че вие водехте жените и се дуелирахте при вратите на Тюйлери с един от пазачите, който не искаше да ви пусне да минете.
— Тогава — каза Майар — ще направите това, което ви казах, нали?
— И това, и друго, господин Майар. Всичко, което ми наредите! Ах, вие сте патриот!
— Хваля се, че съм такъв — каза Майар. — И то е, защото не бива да позволяваме да опетняват името, на което имаме право. Внимание! Ето го нашия човек.
Наистина в този момент господин Дьо Бозир слизаше по стълбите към вестибюла, размахвайки голямата си сабя и викайки: „Да живее нацията!“
409
Дюма изглежда е забравил, че на 5 и 6 октомври Анж Питу прави маневри с войската си в Арамон; единствено Бийо участва в похода към Версай — бел.ред.