— Сир, вярно е, аз нямам нито полиция, нито шпиони, но мисля, че това, което изпитахме, е само един земен трус. Остава ни да победим огъня, пепелта и лавата на един вулкан.
— Вие казахте да победим, господине. Не бихте ли били по-точен, казвайки да избягаме?
— Казах да победим, сир.
— Вие знаете моето мнение по отношение на чужденците. Никога не ще ги повикам във Франция, освен ако, не бих казал животът ми — той не ме интересува, аз съм го пожертвал!… — освен ако животът на жена ми и децата ми не е застрашен от реална опасност.
— Бих искал да падна в краката ви, сир, за да ви благодаря за подобни чувства. Не, сир, няма нужда от намеса на чужденци. За какво са ви чужденците, след като не сте изчерпали собствените си средства? Вие се страхувате да не бъдете смачкан от революцията, нали, сир?
— Признавам го.
— Е, добре, има два начина да бъдат спасени отведнъж и кралят, и Франция.
— Кажете ги, господине, и ще имате заслугите и за двете.
— Първият, сир, е да застанете начело на революцията и да я направлявате.
— Тълпите ще ме повлекат, господин Жилбер, а аз не искам да отида там, където отиват те.
— Вторият е да й сложите мундщук, достатъчно здрав, за да я обуздаете.
— Как се нарича този мундщук, господине? И кой ще бъде ковачът?
— Мирабо.
Луи XVI погледна Жилбер право в лицето, сякаш не беше чул добре.
18.
Мирабо
Жилбер знаеше, че това е борба на издръжливост, но бе подготвен.
— Мирабо — повтори той, — да, сир, Мирабо!
Кралят се обърна към портрета на Чарлз I.
— Какво би могъл да кажеш ти, Чарлз Стюарт — попита той поетичното платно на Ван Дайк, — ако в момента, когато усетиш земята да трепери под нозете ти, ти предложат да се облегнеш на Кромуел?
— Чарлз Стюарт би отказал и би сторил добре — каза Жилбер, — защото няма никаква прилика между Кромуел и Мирабо.
— Не зная как вие гледате на нещата, докторе — каза кралят. — Но за мен няма степени в предателството. Предателят си е предател и не знам как се прави разлика между този, който е малко, и този, който е много такъв.
— Сир — каза Жилбер с дълбоко уважение, но в същото време и с една непреодолима твърдост, — нито Кромуел, нито Мирабо са предатели!
— А какви са тогава? — провикна се кралят.
— Кромуел е един разбунтувал се поданик, а Мирабо е само недоволен благородник.
— Недоволен от какво?
— От всичко… От баща си, който накара да го затворят в замъка Иф и в донжона76 на Венсен. От трибуналите, които го осъдиха на смърт. От краля, който не оцени неговия гений и продължава да не го оценява.
— Геният на политиката, господин Жилбер — каза живо кралят, — е почтеността.
— Отговорът е хубав, сир, достоен за Тит, за Траян или за Марк Аврелий. За съжаление опитът го опровергава.
— Как така?
— Почтен човек ли е бил Август, който делил света с Лепид и Антоний и който прогонил Лепид и убил Антоний, за да владее този свят сам? Почтен човек ли е бил Карл Велики, който изпратил своя брат Карломан да умре в манастир и който, за да се справи със своя приятел Видукинд, почти толкова велик мъж, колкото и него самият, накарал да отрежат главите на всички саксонци, чийто ръст надминавал дължината на меча му? Почтен ли е човек като Луи XI, който се разбунтувал против баща си, за да го свали от трона, и който, макар и не успял, внушавал на Шарл VII такъв ужас, че той от страх да не бъде отровен умрял от глад? Почтен ли е човек като Ришельо, който е правил в спалните на Лувъра и по стълбите на Пале Кардинал заговори, които са свършвали на площад „Грев“? Почтен ли е човек като Мазарини, който подписал договор с протектора77 и който не само отказал половин милион екю и петстотин мъже на Чарлз II, но и го изгонил от Франция? А какво ще кажете за почтен човек като Колбер, който е предал, обвинил и свалил Фуке, своя покровител, и който, докато хвърляли онзи в тъмница, откъдето можел да излезе само като труп, се настанил непредпазливо и високомерно в още топлия му фотьойл? И при все това нито едните, нито другите, благодарение на Бога, не са навредили нито на кралете, нито на кралството!
— Но, господин Жилбер, вие добре знаете, че господин Дьо Мирабо не може да бъде от моята партия, тъй като е от партията на херцог Д’Орлеан.
— Ех, сир! Тъй като херцог Д’Орлеан е в изгнание, господин Дьо Мирабо не принадлежи към никоя партия.
— Как бихте искали да се доверя на един продажен човек?
— Като го купите… Не бихте ли могли да му дадете повече, отколкото всеки друг на света?
— Ненаситник, който ще ми поиска един милион!
— Ако Мирабо се продава за един милион, сир, ще е лесно. Но мислите ли, че той би струвал два милиона по-малко от някой или някоя Полиняк?
76
В средновековните замъци на Франция и Прованс донжони са наричали централната кула, където гарнизонът се оттеглял, когато другите части на крепостта били превзети — бел.ред.
77
Лорд-протектор — титла на Кромуел по време на Английската буржоазна революция — бел.прев.