— Господин Жилбер!
— Кралят ми отнема думата — каза Жилбер, като се поклони, — и аз млъквам.
— Не, напротив, говорете!
— Аз казах каквото имах да казвам, сир!
— Тогава да го обсъдим.
— Не може да се желае по-добро. Познавам своя Мирабо наизуст, сир.
— Вие сте му приятел!
— За нещастие нямам тази чест. Впрочем господин Дьо Мирабо има само един приятел, който в същото време е и приятел на кралицата.
— Да. Господин граф Дьо ла Марк… Зная, ние го упрекваме непрекъснато за това.
— Напротив, Ваше Величество, трябва да го защитавате дори под страх от смърт, вместо да се карате с него.
— И вие бихте искали да бъде от значение за обществените дела някакъв си дребен дворянин като господин Рикети дьо Мирабо.
— Позволете ми да ви кажа най-напред, сир, че господин Дьо Мирабо не е дребен дворянин, а благородник. Малко са благородниците във Франция, чието родословие датира от XI век, тъй като за да има все още някой около тях, нашите крале са проявили снизхождение към тези, на които оказват честта да пътуват в една каляска с тях, да не им искат доказателства за произхода по-назад от 1399 година. Не, сир, не е дребен дворянин този, който произхожда от рода Аригети от Флоренция, дошли да се установят в Прованс след едно поражение на партията на гибелините78. Не е дребен дворянин, защото е имал прадеди, които са търгували в Марсилия — тъй както вие знаете, сир, че благородничеството от Марсилия, също като това от Венеция, има привилегията да търгува, без да нарушава достойнството си.
— Един развратник — прекъсна го кралят, — с репутацията на палач и ненаситна лакомия за пари!
— О, сир! Трябва да приемаме хората такива, каквито ги е създала природата! Мирабо на младини винаги са били буйни и разпуснати, но с възрастта узряват. Докато са млади, за нещастие, са точно такива, каквито ги описва Ваше Величество. Но станат ли глава на семейство, стават властни, надменни, но сериозни. Кралят, който не би ги оценил, ще бъде неблагодарник, тъй като те са осигурили за сухопътната му армия безстрашни войници, а на флота му — дръзки моряци. Зная добре, че провинциалният им дух ненавижда всяка централизация, зная добре, че бидейки полуфеодална-полурепубликанска опозиция, те оспорват от височината на своите кули властта на министрите, а понякога дори на кралете. Зная, че неведнъж са хвърляли в Дюранс събирачите на данъци, които са искали да действат по земите им, че смесват в едно и презират в равна степен придворните служителите, селяните и книжниците, ценейки само две неща на света — желязото на меча и желязото на плуга. Зная, един от тях е написал, че „лакейството е присъщо по инстинкт за хората от двора, неискрени в лице и сърце, както газенето в калта за гъските.“ Но всичко това, сир, не означава, че са дребни дворяни, всичко това може би не е най-висок морал, но е съвсем сигурно, че е признак на най-високо благородие.
— Хайде, хайде, господин Жилбер — каза с известна досада кралят, който смяташе, че познава по-добре от всекиго силните хора в кралството си, — хайде, вие казахте, че познавате вашите Мирабо наизуст. Продължете заради мен, човек, който не ги познава. Добре е да изучиш хората, преди да си служиш с тях.
— Да, сир — подхвана отново Жилбер, подтикван от онази ирония, която откриваше в интонацията, с която кралят му говореше, — и ще кажа на Ваше Величество — от рода на Мирабо беше онзи Брюно дьо Рикети, който в деня, когато господин Дьо ла Фьойад освещаваше на Площада на победата своята статуя на победата с нейните четири оковани народа, минавайки с полка си — гвардейски полк, сир — по Пон-Ньоф, се спрял, спрял и полка си пред статуята на Анри IV и казал, сваляйки шапка: „Приятели, да го поздравим, защото той е повече от някои други!“. От рода Мирабо е бил и Франсоа дьо Рикети, който на седемнайсет години се връща от Малта, намира майка си Ан дьо Понтев в траур и я пита защо е в траур, тъй като баща му е мъртъв от десет години. „Защото бях оскърбена, отвръща майката. — От кого, госпожо? — От кавалера Дьо Гриаск. — И вие не сте си отмъстили? — пита Франсоа, който познава майка си. — Имах доброто желание! Един ден го намерих сам, опрях зареден пистолет в слепоочието му и му казах: Ако бях сама, щях да ти пръсна мозъка, както виждаш, че мога да направя. Но аз имам син, който ще отмъсти много по-почтено за мен! — Добре сте направили, майко, отвръща младият човек.“ И без да свали ботушите си, той взема отново шпагата си, отива да намери кавалера Дьо Гриаск, един шегаджия, един побойник, предизвиква го, затваря се с него в една градина, изхвърля ключовете зад стената й и го убива. От рода Мирабо е бил и онзи маркиз Жан Антоан, който е бил висок шест стъпки, бил красив като Антиной79 и силен като Милон80, на когото при все това на неговия странен провансалски принадлежат изречените думи: „Вие вече не сте мъже, а бледи техни подобия“, и който имал, по думите на внука му, невероятен апетит и сила. Осемнайсетгодишен мускетар, той винаги се хвърлял напред в огъня, обичайки така страстно опасностите, както други удоволствията. Командвал един легион от ужасни люде, свирепи и необуздани като него, така че другите войници си казвали един на друг, като ги виждали да минават: „Виждаш ли онези с червените маншети? Това са Миренбо81, ще рече легион за дяволи, командван от Сатаната.“ Но са се лъгали за командира, наричайки го Сатана, тъй като той е бил един много благочестив човек, толкова благочестив, че когато един ден в гората му пламнал пожар, той вместо да даде заповед да се гаси с обичайните средства, накарал да изнесат светото причастие и огънят угаснал. Вярно е, че това е благочестието на един феодален барон и че военачалникът понякога намирал начин да измъкне от затруднение благочестивеца, както станало един ден, когато дезертьорите, които бил наредил да разстрелят, се скрили в църквата на един италиански манастир. Той наредил на хората да разбият вратите. Тъкмо щели да започнат, когато вратите се отворили сами и абатът се появил на прага, in pontificalibus82, със светото причастие в ръце…
78
Гибелини — политическа партия в италианските градове-държави през XII — XV в., поддръжници на завоевателната политика на Свещената римска империя в Италия — бел.прев.
80
Милон Кротонски, легендарен атлет от Антическия полуостров, известен със силата и лакомията си — бел.прев.
81
Непреводима игра на думи с фамилията Мирабо. Ще рече сключили договор (с дявола) — бел.прев.