Петион беше избран за председател с овации.
Кондорсе, Брисо, Рабо-Сен-Етиен, Вернио, Камю и Ласурс бяха избрани за секретари — пет жирондисти от общо шестимата.
Целият Конвент, с изключение може би на трийсет-четирийсет от членовете му, искаше република. Само че жирондистите бяха решили на едно свое събрание у госпожа Ролан, че няма да подлагат на обсъждане промени в управлението, докато не им дойде времето, сиреч когато те се докопат до изпълнителните комисии и комисията по конституцията.
Но на 20 септември, в самия ден на победата при Валми, други борци започнаха една битка, която беше не по-малко решителна.
Сен-Жюст, Лекинио, Панис, Бийо-Варен, Коло д’Ербоа и няколко други членове на бъдещото Събрание вечеряха в Пале Роаял. Те решиха да хвърлят от следващия ден думата „република“ на своите врагове.
— Ако се надигнат — каза Сен-Жюст, — те са загубени, защото ние ще сме я произнесли първи. Ако се отдръпнат, пак са загубени, защото, противопоставяйки се на това желание на народа, те ще бъдат удавени в непопулярността, която ще струпаме върху техните глави.
Коло д’Ербоа се зае с проекторезолюцията.
Така че едва Франсоа дьо Ньофшато предаде пълномощията на бившото Събрание на новото, когато Коло д’Ербоа поиска думата. Тя му беше дадена.
Той се качи на трибуната. Паролата беше дадена за нетърпеливите.
— Граждани представители — каза той, — предлагам това — първият декрет на току-що събралото се Събрание да бъде за ликвидирането на монархията.
При тези думи в залата и по трибуните се надигнаха страхотни овации.
Двамина добре известни републиканци се противопоставиха — Базир и Кинет. Те искаха да бъде чуто желанието на народа.
— Желанието на народа ли? Защо? — попита едно бедно селско кюре. — За какво трябва да се обсъжда, когато всички са съгласни? В морална категория кралете са онова, което са чудовищата във физическата. Дворовете са работилница за всички престъпления. Историята на кралете е мартиролог415 на нациите!
Попитаха кой е човекът, който току-що разказа така накратко, но енергично историята на монархията. Малцина знаеха името му — той се наричаше Грегоар.
Жирондистите почувстваха нанесения им удар — те бяха повлечени от монтанярите.
— Да съставим декрета, докато продължава заседанието! — извика от място Дюко, приятел и ученик на Вернио. — Декретът няма нужда от мотивировка. След като се пръсна светлината от десети август, мотивировката на вашия декрет за ликвидиране на монархията ще бъде историята на престъпленията на Луи XVI!
И така равновесието беше възстановено — монтанярите поискаха ликвидиране на монархията, но жирондистите поискаха установяването на република.
Републиката не беше постановена — тя беше гласувана с овации.
Хвърляха се не само в бъдещето, за да избягат от миналото, но и в непознатото от омраза към познатото.
Провъзгласяването на републиката отговаряше на една голяма нужда на народа, тъй като освещаваше дългата борба, която народът бе водил от времето на общините. Това беше опрощаване на Жакерията416, на майотените417, на Лигата, на Фрондата418, на революцията. Това беше увенчаването на тълпата в ущърб на монархията.
Дотолкова всеки гражданин задиша свободно, че би могло да се каже, че са свалили от гърдите на всекиго тежестта на трона.
Часовете на илюзията бяха кратки, но великолепни. Помислиха, че обявявайки република, ще осветят революцията.
Няма значение! Бяха направили нещо велико, което щеше да разтърси света за повече от век.
Истинските републиканци, поне най-чистите, онези, които искаха република, освободена от престъпления, онези, които на следващия ден щяха да се сблъскат фронтално с триумвирата Дантон, Робеспиер и Марат, жирондистите бяха на върха на радостта си. Републиката означаваше осъществяването на най-скъпото им пожелание. Благодарение на нея щяха да открият под развалините на двайсет века човешкото управление. Франция беше Атина при Франсоа I и Луи XIV. С тях щеше да стане Спарта!
Това беше една красива, една възвишена мечта.
Така че вечерта се събраха на банкет при министъра Ролан. Там се намираха Вернио, Гаде, Луве, Петион, Боайе-Фонфред, Барбару, Жансоне, Гранжньов, Кондорсе, онези сътрапезници, които трябваше преди една година да се съберат на друг банкет, още по-тържествен от този! Но в този момент всеки обръщаше гръб на утрешния ден, затваряше очи за бъдещето, пускаше доброволно завесата към непознатия океан, в който навлизаха и в който чуваха да реве онази бездна, която подобно на Маелстрьом от скандинавските саги419, трябваше да погълне ако не кораба, то поне пилотите и моряците.
417
Въоръжени с maillets — дървени чукове, били хората от народа на Париж, разбунтували се срещу управлението на чичовците на Шарл VI (1381 г.) — бел.фр.изд.
418
Фронда — обществено движение във Франция срещу управлението на Мазарини. Минава през 2 фази — Парламентарна фронда (1648 — 1649) и Фронда на принцовете (1650 — 1653). Главна сила във Фрондата са селяните. Аристокрацията се опитва да използва Фрондата в борбата за децентрализация на кралската власт; потушена с жестоки репресии — бел.ред.
419
„Едите“ — бел.фр.изд. Старата и новата „Еда“ са своеобразни сборници на скандинавското устно творчество — сагите — бел.прев.