Да предположим, че всички владетели в Европа наложеха мълчание на своите министри, на своите генерали, на своите манифести и се задоволяваха да гледат какво става във Франция, без да искат да се намесват във вътрешната политика на французите, това сваляне от престола на 10 август, това затворено съществувание в един хубав дворец, на място с хубав климат, посред онова, което наричат градината на Франция, нямаше да бъде твърде жестоко наказание за човека, който изкупваше не само своите грехове, но и тези на Луи XV и Луи XIV.
Вандея току-що се беше надигнала — възразиха, че може да дойде помощ откъм Лоара. Доводът изглеждаше достатъчен — отказаха се от Шамбор.
Законодателното събрание посочи Люксембург. Люксембург, флорентинският дворец на Мария де Медичи, със своята усамотеност и своите градини, граничещи с тези на Тюйлери, беше не по-малко подходяща резиденция за един свален крал от Шамбор.
Възразиха, че мазетата на двореца са свързани с катакомбите. Може би това беше само претекст от страна на Комуната, която искаше да държи краля във властта си, но беше правдоподобен претекст.
Така че Комуната гласува за Тампъл. Под това тя разбираше не кулата на Тампъл, а двореца Тампъл, бившата командерия на водачите на ордена, един от увеселителните домове на граф Д’Артоа.
В момента на преместването, дори по-късно, когато Петион отведе кралското семейство в двореца, когато то беше настанено, когато Луи XVI даваше своите нареждания по настаняването, Комуната денонсира решението си и Манюел беше изпратен, за да промени за последен път решението на общината и да замени двореца с кулата.
Манюел пристигна, проучи мястото, предназначено за жилище на Луи XVI и Мария-Антоанета, и слезе съвсем засрамен.
Кулата беше необитаема — единственият обитател бе само нещо като портиер, — предлагаща съвсем недостатъчно място с тесни стаи и нечисти и пълни с паразити легла.
Има в това нещо повече от онази съдба, тежаща над умиращите родове, отколкото от подлия предумисъл от страна на съдиите.
Националното събрание, от своя страна, изобщо не се пазари за разходите по прехраната на краля. Кралят ядеше много. Ние изобщо не го упрекваме в това — в темперамента на Бурбоните е да са лакоми. Но кралят всъщност се хранеше зле. Той яде с голям апетит, докато в Тюйлери се колеха. Не само по време на процеса съдиите го упрекваха за това ненавременно ядене, но освен това, което е по-тежко, историята, непримиримата история, го регистрира по същия начин в своите архиви. Така че Националното събрание отпусна петстотин хиляди ливри за разходи по прехраната на краля.
За четирите месеца, през които кралят остана в Тампъл, разходите бяха четирийсет хиляди ливри, десет хиляди франка на месец или триста и трийсет франка на ден.
Луи XVI имаше в Тампъл трима прислужници и тринайсет служители по прехраната. Вечерята му се състоеше всеки ден от четири предястия, две печени, всяко от три парчета, четири леки ястия, три компота, три чинии с плодове, малка бутилка бордо, малка бутилка малвазия и малка бутилка мадейра.
Само той и синът му пиеха вино. Кралицата и принцесите пиеха само вода.
Откъм материалната страна кралят не беше за оплакване.
Но нещата, които основно му липсваха, бяха въздухът, упражненията, слънцето и сянката.
Свикнал да ходи на лов в Компиен и Рамбуйе, в парковете на Версай и Големия трианон, Луи XVI се оказа ограничен изведнъж не в един двор, не в една градина, дори не в една алея, а в един сух и гол терен с четири парчета пожълтяла морава и няколко хилави дръвчета, повехнали и обезлистени от есенния вятър.
Там всеки ден в два часа се разхождаха кралят и семейството му. Ние се мамим — там всеки ден разхождаха краля и семейството му.
Това беше нечувано, жестоко, зверско, но по-малко зверско и по-малко жестоко, отколкото подземията на инквизицията в Мадрид, оловните килии на Съвета на десетимата във Венеция, от карцерите на Шпилберг.
Запомнете добре, че ние не извиняваме Комуната повече, отколкото извиняваме кралете. Ние само казваме, че Тампъл беше една ужасна, фатална, глупава репресалия421, тъй като съдът се превръщаше в гонение, а виновният — в мъченик.
А сега, какъв беше обликът на различните персонажи, които сме се заели да проследим в основните фази от живота им?
Кралят, с късогледите си очи, с провисналите си бузи, с тежката си отмерена походка приличаше на някой добър арендатор, поразен от някое нещастие на съдбата. Меланхолията му беше меланхолия на земеделеца, на когото някоя буря бе изгорила плевните или градушка е повалила житата му.
421
Репресалия — принудителни действия на една държава в отговор на неправомерни действия на друга. Могат да бъдат без употреба на въоръжена сила (ембарго, скъсване на дипломатически отношения и др.) и с употреба на въоръжена сила (окупация, бомбардировки и др.) — бел.ред.